През последното десетилетие Marduk са за блек метъл сцената това, което са Nile или Behemoth за дета. Най-стабилната група, създаваща невероятни албуми, правеща изключително мащабни турнета, държаща на имиджа си. Никакви предателства спрямо феновете! За разлика от бандата, която смятах за норвежкия еквивалент на Marduk - 1349, шведите няма да се заиграят с ембиънт похвати или да прекалят с експериментите по какъвто и да е начин. И въпреки че са по-праволинейни, Morgan и компания така и не пожелаха да ни представят два еднакви албума.

През 2009 Marduk са по-силни от всякога. Сформирането на стабилен състав не им се удаваше през последните няколко години, но те най-сетне успяха да преодолеят този проблем. След може би най-големия им албум въобще - “Rom 5:12”, няма как да не очакваме нещо много силно и сега. Хубавото е, че идеологът на бандата Morgan “Evil” Steinmeyer отново ще поглези всички нас, тъй като той не е от хората, склонни да пуснат на пазара творба, която не са обработили по най-добрия възможен начин. Разликата между “Rom 5:12” и “Wormwood” е в това, че новото чудовище на Marduk е в пъти по-бързо от предшественика си, което обаче не е за сметка на всепоглъщащата мрачна атмосфера. Естетвено, не липсват и по-дуумаджийски тракове - “Funeral Dawn”, “To Redirect Perdition” и затварящата “As A Garmet”, които са направо тромавички, в сравнение с останалите разглобяващи, бесни резачки. Музикантите са имали пълен контрол върху новия албум. Записите са проведени в личното студио на басиста Magnus “Devo” Andersson (суров саунд се е получил!), чиито партии в “Wormwood” са забележителни. Mortuus, за когото това е трета тава с Marduk, е дал най-доброто, на което е способен. Тоталната му отдаденост на Сатаната е единственото, с което мога да си обясня тези ненормално злобни ревове. Мога с ръка на сърцето да кажа, че откъм вокали, новият албум е най-добрия в историята на бандата. Въртейки “Into Utter Madness”, (чиито рифове съдират кожа), “Phosphorous Redeemer” (името на това парче е антоним на думата “мелодичност”) и “Whorecrown” (може би най-яката песен от десетте), на всеки един от вас ще му дойде вдъхновението да запали църквата “Св. Седмочисленици”, да нахълта в Парламента с автомат, или да убие възрастната си съседка с тухла, защото го е помолила да намали “Wormwood”. Брутален, олдскуул блек метъл в най-добрите традиции на Marduk!