Вторият дългосвирещ опус в новата история на флагманите на финландския фолк метъл вече е факт. Дали “Victory Songs” беше успешен опит за заблуда на противника, че в състава все пак е останал някакъв съзидателен потенциал, или просто добре окомплектован стар материал, навярно ще си остане загадка. Едно обаче става все по-ясно - петимата викинги предпочитат да вървят по утъпканата от самите тях пътека, вместо да търсят нови територии и да развиват звученето си.

Казано възможно най-кратко, “From Afar” е албум на повторението. Получаваме още от същото, но от онова невдъхновено и скучно също, което бележи границата между една изчерпала се банда и такава, която просто държи на стила си. Единствените нововъведения са в посока на засилена симфоничност - прийом, който може да пасва на групи като Eternal Tears of Sorrow, докато при Ensiferum стои някак насилено и не на място. Това настрана, парчетата в огромната си част предлагат препрочит на стари композиционни схеми, рифове и дори цели пасажи. Уви, отсъствието на оригиналност далеч не е най-сериозният проблем на записа. Въпросното би била лесно простимo, стига да го компенсираха солидни музикални качества; едни Amon Amarth творят на подобен принцип изключително успешно вече години наред. Запомнящите се моменти се броят на пръсти – такива са например припевът на “Smoking Ruins”, водещата мелодия и хорът в заглавната песен, както и общо взето цялата “Twilight Tavern”, но те си остават само приятни изключения на фона на преобладаващата в тавата монотонност. Агресията звучи неубедително, свиренето е постно, липсва всякакъв опит за разчупване на ритмови, хармонически и прочие рамки. Дразнят и постоянните напъни за постигане на епично внушение, присъстващо съвсем естествено в старите записи, но тук оставящо у слушателя единствено чувство за неадекватна самоцелност.

В крайна сметка, “From Afar” е един приличен опит, но нищо повече. Достатъчно досадни с шаблонността си състави има сред тепърва дебютиращите, та да гледаме и как вече утвърдили се имена губят облика си и потъват в повсеместната безидейност. Ensiferum се нуждаят от дълбоко преосмисляне на творческото си направление, защото от лидери на една сцена са на път да се превърнат в поредните й незабележителни обитатели, а едноименният им дебют и още по-култовият “Iron” - да си останат недостижими сред висините на жанра.