Култовата ъндърграунд формация Whiplash реши да си даде единадесетгодишна почивка. Точно толкова време мина от издаването на предишния им студиен албум - “Thrashback”. Явно обаче вече е много модерно стари банди да се завръщат на сцената - кои успешно, кои не. Whiplash решиха да последват примера на Bulldozer, Sacrifice и Artillery и се вижда, че имат необходимата увереност и желание отново да радват немногото си, но ненормални фенове. Участието на тазгодишния Wacken Open Air показва, че триото наистина не се шегува и не е дошло, просто за да напомни за себе си, а да ни разтърси.

Хубавото е, че Whiplash бързо извадиха нов албум, който си е истинско събитие, мен ако питате. Винаги съм искал от тази група да запише втори “Power and Pain” или “Ticket to Mayhem”, но това няма как да се случи. Независимо от по-ниската си скорост, “Unborn Again” е диск, който не бива да изпускате. Тотален олдскуул хеви/спийд метъл! Всичко е направено по стария начин - непретенциозна продукция, примитивни, но готини рифове и барабани, кънтящи както едно време. Tony Portaro радва със своя характерен тембър, като отново е направил изродски вокали. Купонът е пълен! Десетте парчета нямат друга цел, освен да ви забавляват - яко куфеене с потна бира в ръка е най-добрия начин да слушате “Unborn Again”. Вероятно много от вас ще кажат, че Whiplash са абсолютни фосили и е смехотворно да се слуша толкова “некадърно” нещо. Да, седмият албум на тази любима моя банда би звучал много по-адекватно, ако беше видял бял свят в първата половина на осемдесетте, но именно в това се корени романтиката на тавата. Култът към най-простата и старомодна форма на метъла е жив и това е по-важно от всякакви субективни мнения. “Unborn Again” е за онези маниаци, които не свалят ластиците от косите си, отрупаните с нашивки на Venom дънкови елеци и старите китайски кецове!