Подозирам, че по-голямата част от вас знаят кои са Hatebreed, какво свирят, как го правят и прочие подробности около групата. След “Supremacy” от 2006, който ми изкърти ченето и костите, три години явно бе нужното затишие, за да чуем нещо ново от Jasta и компания.

Въпреки че точно “нещо ново” няма да е съвсем акуратният термин за “For the Lions”. Албумът представлява една компилация от 18 кавъра на съвсем, съвсем различни групи – ширещи се от Metallica, през Obituary, та до Crowbar, после минавайки през Sepultura, спирайки се на Misfits и Suicidal Tendencies, за да се забият накрая в Slayer и Agnostic Front, D.R.I.... Най-главните имена споменах може би, другите така или иначе ще ги откриете при слушането на албума. По думите на самите членове на групата, този избор на кавъри не е никак случаен, а съдържа неща, които са повлияли доста силно на музиката им през годините.

“For the Lions” е много свежарски някак, смея да твърдя. Слушателят присъства на една среща между модерно и по-олдскуул, която в крайна сметка се оказва повече от добре осъществена. Говорим си за едно ранно осемдесетарско до деветдесетарско звучене, като най-близката времево до нас кавър песен е “Boxed In” на Subzero – от 1997. Нещо друго много главно, което го прави по-разчупен от типичното хейтбрийд звучене, е и промяната във вокалите на Jamey, контрастираща в песните. Е, не е магическото прехвърляне от чисти към гроулинг вокали (Tomi Joutsen стил), но имайки предвид принципната лека еднотипност на партиите му, това си е за отчитане. Предполагам, имайки предвид отношението на доста метъл фенове към хардкора, за някои ще е кощунство кор банда да прави кавър не само на Metallica, ала и на Slayer. На тези от тях ще им кажа да чуят кавъра на “Ghosts of War” (на “Escape” на Metallica не е чак толкова впечатляващ, според мен) и тогава да дават оценки. А пък колко отдавна не бях чувал хардкор банда да свири сола...

Като цяло съм изключително доволен от факта, че Hatebreed не просто свирят кавърите в свой стил – те успяват да се приспособят към изкуството на оригиналните творци, като вместо да го преповтарят, влагат и своята нотка в целия микс. Горепосоченият кавър на Slayer, този на Misfits (страхотен е!), “All I had I Gave” на Crowbar със слъджърските китарни настройки, с опита (е, не е чак доближаващ се, но е, както се вика, “worthy effort”) на Jamey да достигне легендарния Kirk Windstein – всичко това разчупва тези така стагнантни иначе “кор” рамки и прави албума... ами, различен? За капак, ако не сте фенове на по-пънк / кросоувър / типично хардкор бандите (Agnostic Front, Madball, Sick of It All и други), пуснете си кавърите на “I’m In Pain” (Obituary) и общо-взето песента-институция – “Refuse/Resist” на Sepultura. Има и тук какво да се чуе, макар Jamey да поддържа може би прекалено кор вокали за една детаджийска песен. Затова пък сепултурската трактовка е един успешен кавър с по-добро произношение (нищо лично към Max Cavalera, естествено).

Ами това е – с “For the Lions” оставаме в позиция “изчакване”, когато вместо хубави кавъри, Hatebreed ще ни смачкат тиквениците с убийствени техни си песни, които отново ще предизвикат хейтъри и любители на дуел. Дотогава – наздраве за лъвовете и за преработващите успешно, по лъвскому, тяхната музикална плячка!