Все още зелените музикални творци Amberian Dawn започнаха кариерата си с летящ старт, благодарение на първия си албум-шедьовър “River of Tuoni”. След по-малко от година, секстетът навлезе във втория, респективно по-труден етап, а именно - утвърждаването на демонстрираното високо ниво и евентуалните претенции за нещо повече от сляп изстрел в тъмното. Ретроспекцията документира, че при все краткия времеви интервал, бандата отметна редица съвместни концерти с големи имена като Kamelot, Evergrey и Epica, а фронтдамата Heidi Parviainen се ангажира и с гостуващо вокално участие в последния албум на колегите си от Eternal Tears Of Sorrow. Вече е факт и “The Clouds Of Northland Thunder” – новият запис отива още по-далеч от своя предшественик, а скандинавският лагер изведнъж звучи в пъти по-зряло.

Не друго, а тъкмо приятните елементи на изненада, с които се отличава наследникът на “River Of Tuoni”, бележат цифра позитивни точки в полза на Amberian Dawn. Следвайки примера на редица свои сънародници, финландците за втори път залагат на сигурно и се уповават на богатото си фолклорно опусно наследство - албумът все така тематично следва лирическите заигравки с Калевала, но този път музиката е подсилена с още по-епично пауър метъл звучене, допълнително разчупена рифовка и целоминутни клавирни епизоди, разгръщащи се в границите на осмислени, технични песни, които рядко надхвърлят традиционните четириминутни рамки. Класическото оперно сопрано на Heidi звучи толкова ярко и логично върху изградения инструментален фон, че от един момент нататък всякакви бегли мисловни опити за евентуално представяне на Amberian Dawn с друга вокалистка автоматично отпадат.

Дванадесетте музикални вълшебства са подредени много точно и с уникален подход едновременно към разнообразие и хармония. Сред най-успешните скоростно препускащи парчета веднага се нареждат имената на въвеждащата “He Sleeps In A Grove”, брилянтната мелодична пиеса “Kokko – Eagle Of Fire”, реверансът към групите-титани на пауър сцената, озаглавен “Shallow Waters” и смелото контрастно решение “Lionheart”. Минималната смяна в състава за щастие се е отразила положително на музикантите – след напускането на Tom Sagar, чиито умения украсиха “River Of Tuoni” с красив клавишен репертоар, ролята му пое Tuomas Seppala - основателят на бандата, който тук демонстрира, че се справя с клавирите поне толкова добре, колкото с майсторски изсвирените сола, с които блести “The Clouds Of Northland Thunder”. Класическата бленда на Heidi впечатлява за пореден път със страхотно гъвкавитe си възможности – фронтдамата звучи точно на място в перфектно изсвирените пауър парчета, като със същата лекота се разписва с чувствени вокали в баладите “Willow Of Tears” и “Birth Of The Harp”, а изпълнението й по време на зловещите припеви в “Snowmaiden” и въобще в целия албум съвсем естествено пренася слушателите директно в окото на бурята от музикална магия и вечно устояващи на времето скандинавски легенди.

Amberian Dawn връщат това, което някои фенове сигурно усещат като липса в текущия статус на пауър метъл сцената – независимо към кои групи имате пристрастия, шестимата музиканти почти гарантирано съчетават едни от най-добрите черти от музиката им, примесвайки ги с огромна доза от собствения си усет за това как трябва да звучи един прекрасно реализиран мелодичен албум в наши дни. При всички положения им се получава адски успешно.