По адрес на HammerFall се мъдрят различни определения, но най-точното от всички тях е “възродителите на хеви метъла”. Абсолютно заслужено предвид факта, че през далечната 1997-ма г. дори признати и утвърдени имена в жанра му бяха обърнали гръб. Днес, 19 години по-късно, HammerFall отново са готови да поведат на поход верните си последователи. А още от предишната творба на групата стана ясно, че няма по-достоен предводител от техния неизменен талисман, заемащ достойно място на (почти) всяка корица. Изправен гордо и достолепно на своя пиедестал, Хектор е готов да раздаде справедливост – и за групата, по повод на всички упреци към недотам успешния “Infected”, и за афектираните от него (или инфектирани, ако предпочитате) фенове. В крайна сметка, когато изградиш свой собствен разпознаваем и уникален стил, компромисите с него са недопустими.
Всичко в “Built to Last” е едновременно някак познато, но и носещо усещане за положителна промяна във всяко едно отношение. Като започнем още от обложката на албума, преминем през преобладаващо бързото темпо и достигнем до неговата сърцевина – прекрасния и изпипан звук. Прави впечатление, че липсва изцяло инструментална творба, но за сметка на това почти всяка композиция е заредена с експлозия от препускащи ударни партии и китарни дуели. И не на последно място трябва да отбележим, че вокалните умения на харизматичния Joacim Cans отново са на изключително високо ниво, което от своя страна винаги е било визитната картичка на HammerFall.
Още откриващата “Bring It!” връхлита отгоре ни стремително и безцеремонно, готова да разбие на пух и прах всеки, дръзнал да се усъмни във формата на бандата. Следва вторият сингъл от албума и първи с официален клип – “Hammer High”. Освен задължителното присъствие на думичката “чук”, парчето блести в своята сияйна броня, изкована от прекрасни инструментали, епичен, химноподобен припев и типичен HammerFall звук. Пилотният сингъл “The Sacred Vow” пък впечатлява с разчупена структура – мелодичните партии се редуват с баладично-лирични пасажи. Самият Joacim признава, че това е било най-трудното парче за него в целия албум заради високите тонове, които е трябвало да вземе в припева. За щастие, в деня на записите той се почувствал в отлична форма и успял да запише своето лично постижение във вокалните си възможности. Металната резачка “Dethrone and Defy” на свой ред ни въвлича в ураган от галопиращи рифове, китарни импровизации и толкова любимите напевни хорови изпълнения, напомнящи на класики като “Heeding the Call” – истинска наслада за всеки достоен тамплиер. Няма как да не отбележим, че както тук, така и в голяма част от песните, е отредено достойно място и на китарните умения на Pontus Norgren. Приятна промяна в темпото настъпва с нежната “Twilight Princess”, потапяща слушателя в романтична и приказна атмосфера. Градивно разгръщащото се парче е поверено почти изцяло на Joacim Cans, чийто прекрасен и чист глас изгражда неговата красота. Когато и последните тонове на задължителната балада заглъхват, отново попадаме в окото на бурята с металната вихрушка “Strombreaker”. Освен че песента отдава дължимото на старите класики, забелязваме и прилика в част от китарното соло с една от тях – “On The Edge of Honour”. Следващият безспорен химн е едноименната пиеса с нейното насечено темпо и надъхващ, заразителен рефрен. Дори едно слушане е в състояние да ни пренесе в многохилядната армия на Хектор, маршируваща под знака на познатото и любимо звучене на HammerFall. Нови хоризонти открива “The Star of Home”, която се доближава повече до по-скорошните неща, издавани от групата, и предлага интересни вариации в гласовите похвати на Joacim. Спомената промяна се усеща и в следващата “New Breed”, сякаш групата иска да ни покаже, че завръщането към корените не означава, че това е единственото, което можем да очакваме от тях. Интересен избор за финал представлява последният трак “Second to None” – темпото е забавено, но за сметка на това последният щрих е нанесен с повече пищност, епичност и променлива динамика.
Със своя десети студиен запис HammerFall успяват да осигурят на своите фенове всичко онова, което липсваше напоследък – свежи идеи, енергични парчета и типичния си звук. На всички ни е ясно, че няма да достигнат нивото на шедьоври като “Legacy of Kings”, “Crimson Thunder” и “Renegade”, но за разлика от някои техни последователи, “Built to Last” e един наистина достоен наследник.
