На всички ни е ясно, че траш албумът на годината ще се казва “World Painted Blood”. В личния ми Топ 3 ще фигурира със сигурност и “When Death Comes” на култовата европейска глутница Artillery. Това за мен е втората най–голяма метална група в историята на Дания, след демоните на хевито Mercyful Fate, така че сигурно можете да си представите каква радост ми доставиха Artillery с новия си диск, който ги връща в играта след десет гоодини почивка.

Много от вас, предполагам, няма да искат да чуят “When Death Comes”, поради отсъствието на всеобщия любимец на феновете – Flemming Ronsdorf. Само че ще бъде грехота да пропуснете този албум, който спокойно се нарежда сред най–добрите в историята на бандата. Новото гърло – Nico Adamsen, се справя много добре със задачата да замества Ronsdorf. Може би гласът му на моменти ми идва твърде мелодичен, но някак си пасва на музиката и я прави епична. Иначе ще чуете типични за “артилеристите” изкъртващи рифове и множество страхотни сола. Просто китарните дуели на братята Michael и Morten Stutzer са доволно яки. Групата не е изгубила своята идентичност след толкова дългата раздяла. Трашът в “When Death Comes” не е първичен, а многопластов, но ще ви трябват не повече от пет преслушвания, за да се влюбите в този албум. В него освен чисти Artillery, чуваме и някои Annihilator и Megadeth елементи. Купон голям. Освен това парчетата имат адски зарибяващи припеви – особено в заглавната, “10.000 Devils”, “Rise Above it All” и “The End”. Специално тези четири песни са бъдещи концертни пирони. И като казах “концертни”, дано Artillery минат през България, че не ми се чака още десет години до следваща тава и турне!