През 2014-а година “The Great and Secret Show” на Devilment се оказа ключовата крачка встрани, от която Dani Filth се нуждаеше, за да се завърне с пълна творческа мощ в главната си банда Cradle Of Filth, създавайки невероятния “Hammer Of The Witches”. По-широката свобода, която страничният проект му предостави, успя да освежи музата му и междувременно да ни предложи един достатъчно интересен и качествен албум. До днес обаче бъдещето на Devilment стоеше под въпрос, след като Cradle Of Filth направиха толкова силно завръщане и още повече след като ключовата формираща фигура Daniel Finch напусна състава. Добрата новина е, че “II – The Mephisto Waltzes” (заглавие, вдъхновено от дискографията на Danzig) не разочарова и е всичко това, на което сме се надявали.

Композициите в албума не са лишени от типичните прилики с предшественика му, но в амбициозността си достигат дори до по-далечни височини, наблягайки още по-усилено на готик звученето и рамкирайки песните с все повече женски вокали, дело на клавиристката Lauren Francis, която успява да постигне перфектния баланс между модерната по-алтернативна жилка на гласа си и класическото готик звучене. На това ставаме свидетели още в хитовото второ парче “Hitchcock Blonde”, което освен трибют към легендарния режисьор, е и поредната красива готическа история, която Dani Filth пише с типичната си поетичност и претенциозност. Разбира се, едва ли някъде ще прочетете ревю на Devilment, в което музиката да не е съпоставена с тази на Cradle Of Filth, но това се дължи главно на разпознаваемия глас на фронтмена и все по-малко на характера на инструменталите. В албума са избегнати крайно екстремни блек напъни, които така или иначе не се връзват с останалото, и агресията е заместена по-скоро от приказната разказваемост на мрачните истории с нужната сгъстена атмосфера. Особено отличително е парчето “Full Dark, No Stars”, което притежава една приятна радиофоничност, но е разгърнато в амбициозен мащаб, типичен за песни като “Nymphetamine”. Китарните похвати на Colin Parks и Sam S Junior не се различават особено от тези на Finch, но грууви звученето на дебюта като цяло е редуцирано за сметка на по-мелодичната натура на новия запис. Клавирите звучат все така ненатрапчиво, но ключово за постигането на финалния резултат.

Ако “The Great and Secret Show” даде тласък за издаването на шедьовър като “Hammer Of The Witches”, не искам да си представям какво ще се случи след творческо пиршество като “II - The Mephisto Waltzes”. Едно е сигурно – всичко, до което Dani Filth се докосне напоследък, се превръща в злато и еталон за високо качество.