Смесването на чисти и екстремни вокали в метъла не е от вчера, но пък не е и от кой знае колко време. Ако погледнем малко назад във времето, ще стигнем до извода, че моментът, в който вокалисти като Burton C. Bell започват да експериментират, обогатявайки и променяйки тежката музика необратимо, не е в чак толкова далечното минало. А след бума на метълкора вече никой не намира за странна комбинацията от двете крайности. Днес приемаме двойствената структура на песните като нещо нормално. Разбира се, еволюцията на изкуството е безкрайна и точно тук своя дял оставя една сравнително млада американска група.
Starkill в основата си свирят мелодет, на места с електронни (индъстриъл) мотиви, на други пък със симфонични такива. Към всичко това прибавя и съчетанието, върху което бяха изложени разсъжденията по-горе. И така стигаме до същността на албума “Shadow Sleep”.
След предупредителна сирена за опасност “Walk Through Fire” ударно ни въвежда в атмосферата и темпото, които групата ще поддържа горе-долу до самия край. Инструменталът успява да комбинира елементи, типични за хеви метъла, а на места се усещат дет и блек заемки. Електрониките са забавни и придават известна свежест на звученето, напомняйки донякъде за групи като Pain. Неусетно и без почти никакъв интервал усещаме, че вече сме на втората песен, “Burn Your World”, която следва изцяло посоката на откриващата. Раздвижване донякъде се наблюдава в “Through the Darkness”, която разчита изцяло на чисти вокали, а електрониките от първите две композиции вече отстъпват пред симфоничен фон с хорова подкрепа. Музиката се отклонява от екстремната и по-алтернативна вълна и се насочва към неокласическия пауър метъл, като единствено недотам скоростното темпо пречи песента изцяло да попадне в този жанр. “Shadow” пък ни показва бруталната страна на Starkill, залагайки изцяло на минорни симфо-блек мотиви.
И общо взето така продължава посоката на “Shadow Sleep” – начупена линия, която ни хвърля ту в екстремните стилове, ту в алтърнатив вълната. Чистите припеви са сглобката, която успява да обедини съдържанието в едно цяло. На моменти обаче в стремежа си да направят тази част от песните достатъчно мелодична, музикантите прекаляват с беквокалите и ефектите, в резултат на което гласът губи жизнеността си.
Ако си слушал тазгодишния Solution. 45, то “Shadow Sleep” ще ти допадне като замисъл. Като изпълнение и оригиналност обаче, творението на Starkill отстъпва сериозно пред албума на шведските им колеги.
