
Craving са сред групите, които не се стремят към голяма слушаемост, нито към активно медийно присъствие. Затова пък дори и без да го искат, с всяко свое следващо издание музикантите се изкачват все по-нагоре в йерархията. И кой знае, може би някой ден именно те ще бъдат сред лидерите на фолк метъл жанра, който претърпява сериозен упадък в днешно време.
Ако скоро не си попадал на музика, запазила първичността и агресията на добрия стар пейгън звук, значи си попаднал на правилното място. Craving не се изкушиха да прекрачат границата с далеч по-комерсиалния мелодичен симфоничен метъл. Впрочем много техни колеги направиха точно това, в резултат на което цялата фолк метъл сцена (ако изобщо това обобщение е възможно) върви към обезличаване. Може би именно защото не приемат Craving като професия, музикантите, творящи под това име, не поеха по покварения път. Вече с три албума зад гърба си, немците продължават да запълват празнините на вече зеещата яма между екстремните и мелодичните стилове в тежката музика.
С третия си епос, “By the Storm”, групата на левичарите представя всичко, което сме слушали от тях и до момента, но с някои доста впечатляващи нововъведения. Все още сме свидетели на мелодичните китарни стени, комбиниращи типичните от една страна за мелодета, от друга – за блек метъла похвати. Все още можем да останем изумени от откачените барабани в преобладаващата част от музиката. Обикновено хората са с по две ръце и два крака, при барабаниста на Craving обаче ситуацията може би е по-различна. А бойният вик, който като че ли започва да се превръща в запазена марка на вокалиста Ivan Chertov, присъства в почти всяка песен и сякаш подканва орда викинги да плячкосат някой нищо неподозиращ град. В лирически план “By the Storm” притежава типичния за Craving полиглотичен характер. Въпреки че повечето композиции се изпълняват на английски, в записа се прокрадва и немска, и руска реч.
С това се изчерпва приемствеността между “By the Storm” и неговите предшественици. Квартетът като цяло винаги е залагал на мелодията в музиката си, а в новото издание успява да покаже завидно композиторско майсторство, що се отнася до този аспект. Обърнато е сериозно внимание на чистите вокали, които в дебютния албум липсват, а във втория се срещат съвсем плахо. Тук те са равнопоставени с харш партиите. В това отношение се наблюдава прилика с Wolfchant, въпреки че вокалите при Craving не са толкова изчистено интонирани. Акустичните части в някои песни създават невиждана до момента за музиката на групата атмосфера.
Craving за пореден път вдигат летвата. “By the Storm” показва израстването на музикантите в композиторско, и изцяло музикално отношение. А коментара на 13-ата и последна композиция може да бъде оставен на феновете на Game Of Thrones, които ще бъдат изненадани – да се надяваме приятно.