Ревюта
Група: Pestilence
Албум: Resurrection Macabre
Автор: Shogot
Май, 2009

 

Крайно време беше! Нов албум на Pestilence - не се бе случвало от 16 години. Да ви кажа, чакането си заслужаваше. Тази банда е една от най-старите и най-култовите в историята на дет метъла. Сега, след толкова много време, холандската машина за брутален звук е тунингована и отново мачка!

Факт е, че имаше хора, които се съмняваха в качеството на този нов диск доста преди да е излязъл. Но за щастие въпросните индивиди бяха много лошо наказани от звуковата атака, наречена “Resurrection Macabre”. Реюниънът на Pestilence даде много зрял и сочен плод. Patrick Mameli не си е позволил да повтаря експериментите, които превърнаха “Spheres” в свръхподценяван албум. Този път вокалът, китарист и основен композитор на бандата е отприщил всичката ярост, която е капсулирал в себе си през годините, и се е получило едно чудовищно творение, което достойно ще се нареди в личния ми Топ 10 за 2009.

Patrick за дълго време се бе отдръпнал от тежката сцена, за да си слуша любимия джаз. За щастие, не е забравил как се прави злокобен дет метъл. Нещо повече - лидерът на Pestilence е създаден да твори в областта на този жанр. В мозъчните му клетки се е зародил албум, който от композиционна гледна точка е почти съвършен. Независимо, че основната заслуга да слушаме нещо толкова качествено е на Mameli, без извънземния басист Tony Choy (Cynic, Atheist) и октопода зад барабаните Peter Wildoer (Darkane), нещата нямаше да бъдат същите. Но с тези именити музиканти до себе си, мозъкът на групата е записал един много техничен (е, не очаквайте паранормални изпълнения в стил Nile или Hate Eternal) и същевременно олдскуул дет метъл опус. Всяка една песен е начупена, с уникални рифове (само чуйте “Fiend” и ще се убедите) и кратки, но смислени сола. Peter е записал много разнообразни партии - неговите бластове прескачат в свръхтехнични преходи, а след това човекът пробва някой удар, който не е вкарвал в употреба по-рано. Гласът на Patrick е запазен. Неговото извратено полу-грухтене, полу-реване е способно да стресира 90% от хората, които виждате навсякъде около вас. Басите от време на време се разминават с рифовете, което също е много техничарски подход. Всеки един от новия състав на Pestilence си е свършил работата перфектно.

Нищо не липсва на “Resurrection Macabre”. Има си и шок за слушателите - интрото на отварящата “Devouring Frenzy” е един от най-готините и стряскащи начини да започнеш албума си. Има и бавни моменти - едноименната композиция, например. Има даже и траш гвоздей – “Chemo Dissonance”. Относно продукцията, не може да се иска повече. Имам чувството, че по-кристално чист саунд не се е изсипвал в ушните ми кухини.

Е, като за финал, с ръка на сърцето мога да кажа, че новият Pestilence е едно от най-добрите творения в бруталното изкуство за тази година. Албум, който от една страна е връщане към корените (към онзи суров дет от едно време), а от друга - още едно авангардно произведение, което май е изпреварило времето си.

« Обратно
Коментари   Коментирай!