Ревюта
Група: Candlemass
Албум: Death Magic Doom
Автор: Shogot
Май, 2009

 

Бащите на дуум метъла – Candlemass, издадоха втори пореден албум с Robert Lowe зад микрофона. Въпросният вокал вече се е доказал в една от най-нашумелите напоследък банди в обречения метъл - Solitude Aeturnus. Rob обаче е решил да ни убеди, че има титулярно място и в Candlemass. Е, успя. Страхотни вокални партии е направил, като неговият изключително величествен глас и характерната му бленда придават още по-убедително звучене на "Death Magic Doom".

Относно самата музика, новият албум на титаните може да бъде определен като различен. Шведите изненадват още с първата песен - "If I Ever Die", която е твърде бърза, за да бъде дуум метъл. Това не значи, че е слаба, даже напротив - лесно запомняща се и с много тежки рифове, но не звучи Candlemass-ки. Веднага след нея обаче мрачните скандинавци ни напомнят кои са с размазващата "Hammer of Doom". Изключително бавна и тежка, с рифове, правещи препратки към ранното творчество на отците Black Sabbath, това поне за мен е най-силната композиция в записа. Следва друга бъдеща класика - "The Bleeding Baroness", която си има всичко - и хващащ епичен припев, и разглабящи рифове, и страхотни сола. "Demon of the Deep" е може би най-мрачната и зловеща песен в тавата. Тя е следвана от "House of Thousand Voices" – парче, в което басите на Leif Edling са просто зверски. (Не че останалите музиканти не са се представили отлично в изграждането на бавната и много думаджийска композиция). "Dead Angel" като че ли е най-странното парче в "Death magic doom" (освен, че е най-краткото). Впечатление в него прави както твърде хеви/пауър-метълския припев, така и бързите рифове. Всъщност песента е добра, но звучи някак си хитово. Последните два дуум валяка: "Clouds of Dementia" и "My Funeral Dreams", затварят "Death Magic Doom" и ни оставят доволни от чутото. Да, има експерименти, но те не са прекалено много, а и внасят допълнително разнообразие в музиката на Candlemass.

Вече изминаха 23 години от "Epicus Doomicus Metallicus", a шведските легенди продължават да творят в стила, който сами създадоха, по-добре от всеки друг. Можем да спим спокойно - Candlemass не се издъниха. Всъщност някой мислил ли е, че ще го направят?

« Обратно
Коментари   Коментирай!