Попътният вятър в платната на шведските творци Saint Deamon явно е бил достатъчно силен и целеустремен, защото година след издаването на дебюта си “In Shadows Lost From The Brave” четиримата музиканти се завръщат с нов опус, за да затвърдят първоначалната си позиция на пауър метъл хоризонта. Заемайки почетното място в тепърва оформящото се битие на това, което допреди година бе само проект на Jan Grefstad, познат ни от Highland Glory, първият албум на бандата веднага издигна летвата на сериозна висота. Наследникът му, кръстен “Pandeamonium”, предлага не само нова доза изпълнен като по учебник във всяко едно отношение музикален материал, но и разказва без каквито и да е увъртания историята на Saint Deamon, обхващаща същия едногодишен интервал. Момчетата въобще не са си губили времето и точно “Pandeamonium” е недвусмисленото доказателство за това.

Всякакви съмнения, че набързо изстреляният втори опит на бандата би дал като резултат един недотам завършен албум, се разсейват още с първоначалните акорди на новия им музикален шедьовър. За втори пореден път шведите поднасят напълно професионално, но и с все същата доза собствена идентичност и емоция, стегнати и обработени композиции, изобилстващи с вече характерните ударни мелодии, химнови припеви и първокласни рифовки. Хоровите елементи този път са поставени на по-заден фон, което позволява на Jan да блесне още по-ярко и да увенчае всяка една от десетте пиеси с богатия си глас. Ясно си личи, че завладяващите инструментални основи са плод и на много китарна работа – солата в “Pandeamonium” са повече от тези в предшественика му, като тук те са по-дълги, динамични и разнообразни, което придава допълнителна завършеност на парчетата. Структурният строеж на записа представлява интерес сам по себе си, защото отново съчетава бързи и безкомпромисно звучащи моменти от енергичността на “Deception”, “The Only One Sane” и “The Deamon Within” с множество елегични забежки, смесени с все така маршовата стъпка на “Еyes Of The Devil”, приповдигнатия дух на “Way Home” и мрачната атмосфера на “Fallen Angel”. Двата основни по-нежни мотива в албума са “A Day To Come” и едноименната перла “Pandeamonium”, чрез които Saint Deamon още веднъж доказват, че са истински майстори на разтърсващите балади, вплитащи красиви мелодии и чувственост в едно. Закриващите композиции “Oceans Of Glory” и “Fear In A Fragile Mind” са изпълнени с типичната за четиримата музиканти китарна сила и припевна напевност, оформяйки напълно достоен завършек на албума. Тук идва и единствената критика, която бих отправила по адрес на Saint Deamon, засягаща именно краткото времетраене на албума, но ако това означава респективно все толкова малки интервали от време между самите албуми, то така да бъде.

“Pandeamonium” съвсем естествено оправдава надеждата, с която ни остави дебютната тава на шведския квартет, а това може да означава само едно - втори прекрасен албум от лагера на Saint Deamon, пореден поклон пред професионалните качества на младата банда и още по-високи очаквания за следващата творба на момчетата.