“Tabula Rasa” е озаглавен третият опус на шведските хeви метъли, които наскоро успяха да ни зарадват и с концерт в България, като съпорт на Sabaton и HammerFall. Тогава Bloodbound успяха да изпълнят едва две нови парчета, но и те бяха достатъчни, за да докажат, че албумът ще бута детски градини. Тавата е очаквана с голямо нетърпение от феновете, защото вокалите отново са поверени на уникалния Urban Breed (Tad Morose, Pyramaze). Самата група смята, че слушателят може да е разочарован в началото, но после ще обикне албума. Според китариста Tomas Olsson, този път са успели да открият собствения си стил и да го доусъвършенстват. Почитателите няма да чуят нов “Nosferatu” и да се кефят на вече изтъркалите се галопиращи рифове, а ще могат да преоткрият Bloodbound. “Tabula Rasa” означава “ново начало”, “да започнеш от нулата”. Именно това представлява и самата творба за групата. Разликата можем да видим и в промо снимките. В “Nosferatu” музикантите носеха силен корпс пейнт, който в “Book Of The Dead” беше сведен до обикновен грим, а сега вече изглеждат като състав, който знае какво иска.

Откриващото парче е кръстено “Sweet Dreams Of Madness” и в него веднага можем да чуем разликата в стила на групата. Те звучат далеч по-тежко и агресивно, но същевременно и по познатия ни мелодичен начин с грабващия припев. Тази песен успяхме да чуем на шоуто в София - Bloodbound звучат страхотно на живо и успяха да я представят за пръв път пред феновете си много добре. “Dominion 5” успява да ни потопи още по-дълбоко в албума, като вече можем да кажем, че групата звучи наистина уникално. Звученето малко напомня на последните албуми на Tad Morose, в което, разбира се, няма нищо лошо. Самият Tomas Olsson сподели, че е повлиян от групи като In Flames, Children Of Bodom, Testament, което може би обяснява тежките трашърски рифове, разхвърляни тук-там из тавата. “Take One” е парчето, което може би най-точно характеризира целия запис. Бандата го пусна в официалния си сайт близо месец преди излизането на албума и когато го чух, бях малко разочарован, но през целия ден не спрях да си подсвирквам припева или някоя мелодия. До такава степен се заби в главата ми, че направо ме побърка, а след още едно слушане беше неизбежно да се превърне в мой фаворит и бях повече от щастлив, когато успяхме да го чуем на живо тук. Едноименната композиция е развита в две части - ще оставя на вас да определите коя е по-добрата и какъв е замисълът. “Night Touches You” също ме спечели почти моментално. Там можем да чуем гласът на Urban да звучи по един по-различен начин, самата песен е просто уникална, далеч по-бавна и нежна на фона на останалите, но не можем да кажем, че е излишна. Тя успява да балансира целия албум и е поставена точно по средата. “Master Of My Dreams” и “Plague Doctor” също не са за изпускане. Абсолютно всяка една композиция до края на албума носи почерка на Bloodbound. Дори самата обложка изглежда доста познато... Можем да видим един доста по-модерен вариант на “Nosferatu”, което не е далеч от истината и в музикален аспект. Всеки един фен може да открие много допирни точки, но същевременно и уникалните нови елементи, които превръщат “Tabula Rasa” в много силно попълнение в творчеството на групата, макар и на второ място след дебюта.