Почти три години след появата на дебютната тава “Lucidity”, младата симфонична надежда на Холандия – Delain, отново е на линия, но този път не чрез експериментално звучене, въплътено в албум с безброй гостуващи вокалисти, а с напълно хомогенен и притежаващ собствена идентичност запис. Подранилата мартенска поява на “April Rain” отново накара феновете на симфоничната музика да наострят уши в посока творението на доказалия се още в Within Temptation клавирист и основател на бандата Martin Westerholt. Непретенциозната снимкова обложка подсказва предварително плановете на клавишния маестро за втория дългосвирещ опус на холандците – виждаме бандата такава, каквато е, в окото на музикалната буря, която очаква всеки слушател, отделил достатъчно внимание на “April Rain”.

Аналозите между него и “Lucidity” парадоксално са колкото логични, толкова и абсурдни - от една страна имаме паралелно продължение на мелодичната насока на Charlotte и компания, които в “April Rain” се усещат като колектив повече от всякога. Въпреки че всякакви определения от тип “плах дебютантски опит”, отнесени към първата им тава, биха били откровено смешни, имайки предвид бомбастичността и силата на въпросната, с втората си творба Delain звучат още по-сигурно, цялостно и най-вече повече “себе си”. За съжаление не може да се отрече, че музикално “April Rain” е много по-достъпен и лесносмилаем от своя предшественик, но след няколко слушания се оказва, че си попаднал на един от онези албуми, които нямат нужда от излишни инструментални акробатики и изкуствено подправена сложност, защото красотата и силата им се коренят именно в директната насоченост. Практически няма как да бъде иначе – от общо деветимата гостуващи музиканти (четирима от тях са вокалисти), които изградиха уникалността на “Lucidity”, днес са останали двама, което превръща създаването на втори толкова разнообразен и обогатен албум в абсолютно невъзможна задача.

За сметка на това, с “April Rain” Delain правят крачката, която един ден и без друго трябваше да предприемат, а именно да издадат свой изцяло “собствен” албум. Наистина липсва онази щипка финес, която всеки един гост навремето внесе в “Lucidity”, но това в никакъв случай не лепва автоматично злокачествен етикет на наследника му. Тъкмо напротив - новите композиции се възприемат в пъти по-лесно, но без да са смекчени, а вокалните линии на Charlotte Wessels, разпростиращи се този път по цялото протежение на албума, звучат чисто, красиво и се вписват напълно в замисъла на Martin, който сега залага на още по-сериозна клавирна инвазия и посвещава изцяло самостоятелни пасажи от песните на любимия си музикален инструмент. Добре улучен е и балансът между по-леките, но хитово звучащи парчета като сингъла “April Rain” и “Invidia” с елегичните елементи, като единствената същинска балада в записа – “Come Closer”, е оставената почти за финал. Акценти също не липсват, като най-ярко сред тях се отличават омагьосващите клавишно-китарни звуци на “Stay Forever” и един от двата дуета с познайника от първия албум на бандата - Marco Hietala, озаглавен “Control The Storm”, който е сред най-ударните моменти в целия албум. Препратките към дебютната тава на холандците намират израз в типичното Delain-ско изпълнение “Virtue And Vice” и създадената сякаш по каноните на симфоничния метъл композиция “Go Away”, а с напредването и до самия финал на албума, каквато и да е несполучливо композирана песен продължава да липсва все така упорито.

Напълно достоен наследник на един още по-забележителен дебют - това е “April Rain” от началната нотка до последните притихващи акорди. Няма съмнение, че именно чрез силата на лесно доловимите послания и идеи зад музиката във втория, вече по-осъзнат опит на Delain като група с повече идентичност, холандците отстояват позицията си на едни от най-пробивните млади състави в жанра през последните няколко години.