Има константи, които крепят устоите на времето и пространството и всеки намек за тяхната промяна може да доведе до дестабилизация на самата Вселена. Такива са гравитацията, вакуума в Космоса, скоростта на светлината, атомната структура на веществата, Obituary… Само че в последното неотдавна се породиха смущения. Константността в съществуването му беше нарушена – появи се страничен проект, озаглавен Tardy Brothers с албум, наречен “Bloodline” и планетите закръжиха свободно из космоса, Земята се завъртя наобратно и светлината реши да си отдъхне малко...
...докато въпросният албум не беше пуснат и чут, когато всичко се върна постарому. Слава на небесата, Редът бе възстановен, защото се оказва, че този “страничен проект” е “страничен” само заради различното име и различния състав. Ясно е, че главните замесени са John и Donald Tardy, а освен тях налице са ненуждаещият се от представяне Ralph Santolla, познатият от старите времена на Executioner Jerry Tidwell, друг стар приятел – Scott Johnson и 19-годишното чудо John Li. Като изключим името и състава, това си е 100% Obituary, може би само малко по-рокаджийски и с малко повече мелодични части, което обаче въобще не успява да замъгли флоридското дет звучене и тегави грууваджийски наченки. Хората обаче се развиват музикално, та са си скроили страничен проект...
Същественото е, че “Bloodline” кърти зъби. Не, че няма значение под чие име ще бъде издаден, но едва ли някой фен на Obituary би го подминал. Дори и да се подвоуми малко, чувайки началото на “Bring You Down” с единствения нов елемент на рокаджийска мелодика, следващите три парчета неминуемо ще приковат вниманието на въпросния фен към звук, толкова типичен и познат, че е станал част от генофонда на Флорида. Едва като пета песен идва истинската изненада, вкарана сякаш от кумова срама – “Wired”, която представлява страшно пипната акустична прелест, дотолкова различна от всичко друго, че направо си стои на мястото. Следва “Eternal Lies”, за да върне нещата в спокойното лоно на праволинейността и еднообразието и изведнъж, не щеш ли, отново плах опит за артистизъм, при това съвсем не лош – “Screen Descendent”, комбиниращ тежки и акустични китари, специфична мелодика и интересно включване на вокалите. За да не останем с грешно впечатление обаче за финала идва “Fade Away”, което парче, като изключим рок’н’рол уханието, отново е еманация на тегавата сухарщина на Obituary и придава завършеност на албума, отивайки си с отварящото парче като композиция и замисъл.
Не се наемам да твърдя струва ли си да се купува “Bloodline”, ще бъде ли признат той, ще доведе ли този “страничен” проект до сътресения в Obituary и прочие – всичко това ми се струва излишна паника и суетене из Интернет пространството, като се има предвид, че тук наистина става дума за съвсем, ама съвсем лек полъх на творчество и иновация. Този полъх сякаш идва повече да напомни, че пичовете от Obituary все пак не са съвсем изветрели и може би и те имат нужда от едно творческо изпразване, след като 20 години свирят едно и също. А това изпразване не е никак лошо, така че аз не смятам твърде много да го мисля, а да си го пусна пак и да се смеля от куфеене.
