“A Step In The Dark” - това вече сме го чували, но зад привидно баналното заглавие стоят гордо изправени музикантите от новородената испанска формация Gothmog. И за да избегнем недоразуменията – не, не става въпрос за готика, а по-конкретно за убийствено добър дебютен албум, покриващ всички изисквания за шедьовър в екстремната музика, който е в пълното си право да се нареди сред събратята си от продукциите на титулярните скандинавски страни. Конкретно Испания е от държавите, които при все музикалното си разнообразие никога не са ме обсебвали напълно, като, разбира се, и тук има малко на брой, но затова пък ценни изключения. От друга страна, Gothmog се настаниха подозрително бързо в положителния списък, за което е виновна споменатата им първа тава, или може би просто защото “A Step In The Dark” е далеч от всичко, което съм свикнала да слушам от онзи географски регион.

Идеите на основателя на бандата - Ruben Picazo, се оказват повече от сполучливи; би било грешно да кажа, че опусът на испанците завладява всичко живо и неживо още със самото си начало, защото истината е друга. Същият основоположник, който тук се подвизава под името Pikaath и поема вокалната роля, е калибрирал нещата така, че човек може да слуша албума дори отзад напред и пак да се изгуби безвъзвратно сред гениалността на парчетата. А те до едно без изключение са всепомитащи, безмилостно мощни резачки с поразително хармоничен баланс между бърза рифовка, симфонично-мелодичен фон, тук-таме по някой и друг фолк елемент тип Equilibrium и доволно количество задушаваща мрачна атмосфера, вдъхновена от Dimmu Borgir и компания. Пробива ушите фактът, че за не повече от 40 минути Gothmog демонстрират по-качествено, разнообразно и най-вече сложно свирене от това, на което са способни много техни колеги за двойно повече време, с което ги слагат в малкия си джоб и продължават да изстрелват една след друга песните като призовавани от отвъдното демони. Всеки може да открие сам за себе си конкретни елементи без значение от естеството, което би търсил в подобен тип музика - момчетата щедро раздават симфоничност, солови или групови китарни извращения (в чийто извънземен произход съм твърдо убедена), френетична стрелкова ритъм секция и каквото още ви хрумне. Същото важи и за самата тематика на композициите, предлагащи солиден избор между реални исторически събития (“Ghost Of Ancient Days”, “Art Of War”), трагични разкази за викингско-келтски странствания и битки (“Wandering Viking”, ”Death Of A Warrior”), или просто психическите отклонения на Pikaath към славянския фолклор и перверзните му моройско-вампирски халюцинации (“The Awakening Of Lord Strigoi”). Именно “разказвачът” носи огромна част от увлекателното звучене на целия запис, като всеки истеричен блекарски вик, излязъл от гърлото му, се превръща в неделима част от изпълненията, сякаш самият Ruben откъсва цели парчета от белите си дробове и забърква опияняваща музикална каша, която придобива собствена плът и кръв. А групите, способни на това, напоследък намаляват все по-прогресивно.

Като за финал е редно да спомена, че Gothmog далеч не е дебютна изява за главния мозък, а просто поредният му проект – Pikaath стои още зад прогресив-пауър бандите Dilirium и Cain’s Dynasty, чиито попадения са все добри, но по-разчупената концепция на “A Step In The Dark” определено заслужава в пъти по-сериозно внимание. Чрез новата си група той предлага нещо на светлинни години далеч от плахо опипване на почвата и директно нахлува с всичка сила, злоба и ярост, а аз си пожелавам кампанията му да бъде по-продължителна поне този път.