В Metal World нямаме навика да извръщаме поглед от действителността, дори когато въпросната не ни харесва. Може би тъкмо на това дължим доверието на аудиторията си – на стремежа винаги да ѝ казваме истината. Е, ето една: траш метълът не е в добро състояние. Въпреки зачестилите реюниъни и интензивната активност на банди стари и млади, култови и апокрифни, идейната наситеност в сцената става все по-слаба с всяка изминала година, а все повече емблематични състави се задоволяват с това да лежат на някогашните си лаври. Инерцията от големия взрив през 2000/2001 като че ли окончателно се разсея, но все пак можем да сме благодарни за няколкото имена, които продължават да тласкат жанра напред.
В сравнение със своите връстници Sodom и Destruction, Kreator не издават често, но всеки техен запис идва с гаранция ако не за нова музикална революция, то поне за доза убийствен метъл и още по-силен концертен сетлист. Четири години и половина след феноменалния “Phantom Antichrist” – албум, синтезирал в едно хомогенно цяло всичко най-ценно от десетилетната кариера на създателите си – идва наследникът му, натоварен с нелеките очаквания да го продължи по един достоен начин. “Gods of Violence” не дава никакви индикации за изчерпване или умора; нещо повече – той демонстрира устрем, вдъхновение и глад за успех, с каквито малцина дебютанти могат да се похвалят.
Квартетът не губи време в излишни церемонии и след едноминутната маршова интродукция “Apocalypticon” започва същинска сеч. С майсторство, което те оставя да немееш в страхопочитание, “World War Now” обединява животинска агресия с присъщата за късния период на бандата мелодичност, докато тържествено-епичната “Satan Is Real” ни уверява, че няма смисъл да чакаме задгробния живот, след като адът отдавна вече е около нас. Композициите са преобладаващо кратки и целенасочени, но изобилстващи от дребни детайли, които ги правят още по-пристрастяващи с всяко следващо слушане. Всъщност е трудно да бъдат отличени отделни върхове в албума, защото спадове просто липсват: от динамичната и ударна “Totalitarian Terror”, където Mille Petrozza звучи по-ядосано от всякога, до резачки като “Lion With Eagle Wings” и “Side By Side”, Kreator неумолимо давят слушателя във водовъртеж от скоростни рифове и разкошни хармонични инвенции. Изкусният контраст между праволинейна тресня и пространни лирични отклонения в “Army of Storms” и “Hail to the Hordes” би могъл да наведе някои на еретичната мисъл, че Mille и Sami са слушали твърде много Blind Guardian напоследък, но тези им решения звучат напълно естествено и дори раждат едни от най-оригиналните попадения тук. И така до грандиозния финал с “Death Becomes My Light” – песен, която се явява смислово и емоционално продължение на “Until Our Paths Cross Again”, за да ни изпрати с убеждението, че тъкмо от собствените ни усилия зависи да се освободим от заобикалящата ни кошмарна реалност.
Немските траш пионери за пореден път отказват да играят на сигурно и, за ужас на олдскуул фен базата, “Gods of Violence” е най-мелодичният опус в цялата им досегашна история. В техния случай обаче мелодичен не означава лек – Kreator успяват да съхранят и доразвият характерната си злобна фраза и същевременно да звучат непринудено модерно. А да постигнеш нещо подобно след повече от 30 години на сцената е възможно само за най-големите.
