Ревюта
Група: Seance
Албум: Awakening of the Gods
Автор: gadabout
Януари, 2009

 

Ах, как чудно започва тази година... Поредният реюниън завихря метъл масите откъм север и вещае стряскащо добра 2009-та. Шведите от Sеance издават своя трети албум след шестнайсетгодишна пауза, готови да изтърбушат тъпанчетата на всеки, дръзнал да се докосне до убийствената им музика.

Long story short, бандата започва през 1991-ва година, когато и издава демото “Levitised Spirit”, а то предизвиква страхотен интерес от страна на звукозаписните компании. Същинската им кариера започва с първия дългосвирещ албум, “Fornever Laid to Rest” през 1992-ра, a по-късно, през 93-та, излиза и “Saltrubbed Eyes”. Критиката посреща тези албуми повече от радушно, а феновете откриват още една първокачествена шведска банда. Случва се обаче така, че Bino Carlsson, свирещ на бас, напуска бандата, за да учи, а Patrick Jensen, китарист и текстописец, решава да сформира The Haunted. Toва се случва през 1997-ма. Тогава към Seance се присъединява Richard Corpse от Witchery, заедно с който групата написва нов материал и е готова да издаде албум под крилото на нов лейбъл. Но, уви, поредната промяна в състава се дължи на Mique Flesh, барабанистът, в следствие на което Sеance се разпадат през 98-ма.

Групата се събужда от тежкия си сън в началото на 2008-ма и днес ги заварваме в задруга с Pulverised Records, съживен състав и, както обикновено става при реюниън, хъс и идеи в излишък. В “Awakening of the Gods” можем да чуем, че музиката на Sеance наистина се върти около ключови за сцената фигури на шведския метъл (неспоменатия още Johan Larsson), около влиянията на гьотеборгското течение в дета, нейде около началото на At the Gates… Забелязахте ли думата „около”? Да, Sеance са една от много малкото групи, които не изкопираха нищо от силните на деня, които бяха и остават разпознаваеми за географските си ширини и същевременно самобитни. Защото към типичното за родината си звучене те добавят изобилие от техника и съвършено уникални постройки на парчетата и рифовете.

Това е повече от ушевадно в “Awakening of the Gods” и в комбинация със страхотния хъс на музикантите ме кара да мисля, че скоро няма да го смъкна от плейлиста си. Сравнено с “Fornever Laid to Rest” е ясно, че групата се движи с времето си, а сравнено със “Saltrubbed Eyes” можем да се убедим, че в настоящия албум Sеance окончателно са открили своето собствено лице и държат на него. Съдейки по парчета като “Wasted”, “Your Time Has Come”, “Murder”, “Forever Haunted” и “Burn Me”, това лице е свързано със стабилна доза трашария, технични и убийствено на място сола, къртеща зъби, на моменти набиваща рифовка и отлични класически дет вокали. Към това трябва да добавим двете интерлюдии, “Flight of the Wicked” (очевидно инспирирано от “Полета на бръмбара”) и “Reveal in Death” (чудно включване на акустични китари), които явно идват да ни напомнят, че музикантите са напълно зрели артисти, държащи на всеки аспект от една пълноценна звукова картина.

В голяма степен думите са излишни, докато албумът не се изпита лично от всеки. За мен “Awakening of the Gods” притежава всички характеристики на едно от големите заглавия на предстоящата година, взимайки предвид броя пъти, които го извъртях. Горещо, горещо като кръвта на прясно изкормена коза ви препоръчвам удоволствието да чуете музиката на Sеance, няма да съжалявате!

« Обратно
Коментари   Коментирай!