В случай че The Ominous Circle се бяха появили преди двадесет или може би дори тридесет години, днес щяхме да коленичим пред една от най-големите дет метъл банди за всички времена. И ако сега, когато "Appalling Ascension" фактически се случва, трудно бихме изразили пълна увереност в потенциала им да го постигнат – да го постигнат при все деликатните специфики на актуалната ера – то обективната причина едва ли представлява някаква загадка. Просто защото за тях – за тайнствения им култ, за The Ominous Circle – всичко тепърва започва.
Разбира се, има и друго: немислимо е да обичаш някого, при положение че нямаш дори бегла представа кой, по дяволите, е той.
Или не съвсем. Ghost го постигнаха с лекота. В Австралия Portal малко или много се изходиха върху жалките нещастници, дръзнали да пристъпят в тази кошмарна, неведома зона на ъндърграунда. Мизантропски настроените Dragged Into Sunlight пробваха да те очистят дистанционно и в крайна сметка се поздравиха със заслужен успех. Междувременно, докато мнозина обвиняваха Deathspell Omega в прекомерна алиенация, нещо кощунствено, нещо скверно бавно се надигна. Екстремната музика отново започна да улавя така необходимата за жизнените ѝ показатели перспектива – перспективата към нови, несигурни, стъписващи хоризонти. Някъде там, надничайки под маската на внимателно замислената си, преднамерена анонимност, се задават и The Ominous Circle.
Дебютен албум, стартиращ като някаква уродлива, побъркана версия на Behemoth, е ранно обещание за разгром, и "Heart Girt with a Serpent" моментално превръща "Appalling Ascension" в една бързо спазена уговорка. Още тук – в тази съвсем начална, откриваща фаза на нагнетения до полуда 50-минутен ужас – петимата маскирани португалци ловко демонстрират умението си да превключват разновидни субжанрове, без да нарушават естетиката на масивния, тържествено-епичен дет, който превърна Immolation в живи легенди. "Poison Fumes", "хитовият" сингъл на албума, е свидетелство за способността на The Ominous Circle да коват моментално запомнящи се, монолитни рифове, без да губят от силата на атмосферичния си, мрачен мистицизъм.
В края обаче "дет" далеч не изчерпва стилистичната палитра на "Appalling Ascension"; по примера на смазващото закриващо дуо "As the Worm Descends" / "Consecrating His Mark" тук се преплитат множество идеи и концепции – от блатен дуум до сатанизирани Incantation-ски маршове. Никога не е лесно да се отличиш в сцена така пренаселена и преекспонирана, каквато е тяхната, но The Ominous Circle са твърде секси, за да ги подминеш. Истински звезди.
