Би било твърде просто казано, ако отново напиша, че чаках този албум с нетърпение. Dark Moor са една от групите, които се превърнаха в мои любимци още с първите си неща и вече изпитвам тръпката на очакване за четвърти път. И абсолютно всеки път тази тръпка е последвана от влюбване в конкретния албум. До момента групата не ме е разочаровала нито веднъж и винаги съм бил впечатлен и изненадан от дълбочината на песните, концепцията и възможностите на тези на пръв поглед невзрачни испанци.
“Autumnal” е седмият дългосвирещ опус в историята на групата и информацията, че момчетата пишат песни за него излезе едва няколко месеца след издаването на предшественика му “Tarot”. Dark Moor са доказали, че са банда, която отделя повече време на записите си и концертира главно в собствената си държава (за съжаление). Също така неведнъж са демонстрирали огромната си привързаност към класическата музика. Разликата между тях и всички други лигави пауър/симфоник групи е в това, че Dark Moor представят музиката си по един примамливо-мистичен начин, грабващ и пленяващ с всяка една нота. Разбира се, и в “Autumnal” можем да усетим всичко това. Oще от самото начало се сблъскваме със “Swan Lake” – интерпретация на групата върху едноименното произведение на безсмъртния Чайковски. Обикновено музикантите винаги са оставяли този тип творби за края на албума, но тук вероятно са решили да ни заковат още от самото начало. “On Тhe Hill of Dreams” e следващото парче и това, което моментално грабва в него, е невероятният апокалиптично звучащ риф в началото, вероятно повлиян от “Phantom Of The Opera” на Andrew Lloyd Webber. Песента е наистина отлична, а бек вокалите на Itea Benedicto (Noibeth) са изпълнени с изключителна прецизност и не дразнят поне мен. Аз съм противник на женското пеене като цяло, но в Dark Moor то никога не ми е пречило. Нещо много важно, което трябва да посоча, е, че тук пак чуваме клавири, които наподобяват класически клависин или стара музикална кутия. Тази бленда на синтезатора беше използвана и в класически албуми като “The Gates of Oblivion” и най-вече “Dark Moor”. Групата някак си е съчетала двата типа свое звучене в едно - можем да усетим дълбоките симфонични пасажи и хорове, характерни за изданията им преди 2003-та година, както и по-пауър ориентирани парчета, характерни за творчеството им от последните три албума. “Phantom Queen” е парчето, заради което спокойно можете да обикнете целия албум. Наистина нямам какво да кажа за него, защото ще е малко. Чуйте го, мамка му! “An End So Cold” също e много силна композиция, в която отново можем да чуем характерната бленда на клавирите и дълбоките хорове по време на грабващия припев. В средата пък се отличава бърз симфоничен пауър пасаж, не позволяващ на слушателя да се отегчи от хорове и опявания. “Faustus” е доста типична за Dark Moor, със своя скоростен и насечен риф, съпроводен от бързо хорово пеене, а самият куплет е с чувствително по-тежки китари и на места можем да уловим дори харш вокали. Можете да я съпоставите с “Wind Like Stroke” от “The Dark Moor” и ще разберете за какво говоря. За разлика от “Faustus”, “Don’t Look Back” звучи доста по-модерно, но пак включва много мотиви, напомнящи някои по-стари композиции. Тук отново можем да бъдем грабнати напълно от припева, както и от началния риф. “When The Sun Is Gone”, както се подразбира и от заглавието, е една по-мрачна песен, но отново със страхотен припев. “For Her” ме грабна моментално с невероятното си епично начало, прерастващо в още по-епичен припев. “The Enchanted Forest” и “The Sphinx” са не по-малко разтърсващи парчета, а инструменталът, избран да затвори “есенния” албум, е озаглавен с подобаващото “Fallen Leaves Waltz”.
Още веднъж Dark Moor успяха. Успяха да докажат, че могат да продължат насоката и да доусъвършенстват стила, с който са започнали и който ги отличава от милионите подобни групи. “Autumnal” ще е един от албумите-фаворити в колекцията ми за 2009-та.
