Мразя да пиша за албуми на годината – твърде често се превръщат в поредното извинение на хората, които се стремят да бъдат нарочно екстравагантни в избора си: “Аз съм фен на Mythic Heathen Necrogoat, какво, не си ги чувал? Та те са македонските Satanic Warmaster!” Така че прегледах набързо Last.fm профила си, за да видя какво съм слушал най-много през последните 12 месеца (игнорирайки Miley Cyrus и един куп други провокативни “ънтрю” неща, които са част от живота ми). Отговорът ме държа изненадан близо 12 секунди, преди да си спомня – да, по дяволите, “Rohnert Park” на Ceremony изобилстваше от злобна доза американски хардкор и с гордост го поставям начело на моята топ класация, независимо от това колко метълисти очакваха да се спра на Triptykon или Negura Bunget и колко хардкор хлапаци намразиха бандата, откакто тя престана да бъде поредното второразрядно копие на Hatebreed.

Безпроблемно улавящи есенцията на безсилния гняв, който характеризираше музиката на Black Flag по време на апогея им, калифорнийците Ceremony могат наистина да те накарат да забиеш злостно юмрук в стената под звуците на първични тежки рифове, да си причиниш тежка травма поради внезапен прилив на себеомраза и да потопиш обезобразените си крайници в мътно-лепкава Fugazi каша. Може би се разбрах добре с този албум, защото годината ми беше тежка – напуснах работа и ядосах голямо количество хора, затова приемете един съвет от мен: следващия път, когато ви се прииска да се самоунищожите, да затриете домашния си любимец с чифт градинарски ножици или нещо от сорта, оставете Ceremony да ви потопят в своя музикален монолог “ти-срещу-света”.