След един от най-забележителните екстремни албуми за последното десетилетие, какъвто “The Atrocity Exhibition” несъмнено беше, от наследника му се очакваше в общи линии да сложи край на света, погребвайки цивилизацията под отломките на собствените й немощни конструкции. E, Gary Holt и компания не докараха музикалния апокалипсис, на който се надявах, но при все това “The Human Condition” разполага с всички качества за траш изданието на 2010-та.

Новото изчадие на американските класици безспорно отстъпва на предшественика си откъм оригиналност, но не и откъм изпълнение. Exodus ни поднасят логично продължение и развитие на насоката, които поеха с “Exhibit A” преди три години – изключително техничен и усложнен траш, белязан от разчупени песенни постройки и същевременно от тонове агресия. Изненади и впечатляващи иновации липсват изцяло, но за сметка на това тавата е реализирана с висока композиторска грамотност и образцово инструментално умение. Групата упорито залага на преобладаващо дълги парчета и смазващо епични постановки, вникването в които би могло да затрудни по-неподготвения слушател, но за закоравелия фен не е нищо по-малко от слухов оргазъм.

Exodus заслужават адмирации за това, че безкомпромисно следват стремежа си към все по-обемно и разгърнато звучене. Изградени от внимателно съчетани етюди с много внимание към смисловата последователност, пространните им композиции не просто не отегчават, а тъкмо напротив – започват да обсебват само след няколко слушания. В основата на всяка от тях стоят грабващите партии на майсторите Gary Holt и Lee Altus, чиито рифове, хармонии и солови престрелки са сред най-качественото, което жанрът може да предложи. Допълва ги раздаващата злобни крошета ритъм секция на Jack Gibson и Tom Hunting, а давещият се в злоба Rob Dukes внася учудващо уместна психопатска нотка в атмосферата на записа.

Докато първият образец от изложбата на зверствата беше посветен главно на унищожителните ефекти от религиозното безумие, вторият разглежда в детайл същинския отпадък на модерната епоха – хората. Човешката извратеност, глупост и жестокост, далеч надминаваща животинската, са в центъра на епопеи на гротеската като “The Ballad Of Leonard And Charles”, “Class Dismissed” и “Nanking”. Обществената ангажираност съответства идеално със звуковото изложение на тавата, чието цялостно отношение към човечеството е обобщено съвсем недвусмислено в закриващата “Good Riddance”.

Петимата отново успяват да звучат модерно, без да се водят от каквито и да е тенденции; брутално, без да влагат и капка излишен шум в музиката си и технично, без да се изхвърлят с досадни демонстрации. Изключително изпипан, енергичен и заразителен, “The Human Condition” е перфектното лице на съвременния траш метъл и поредното свидетелство защо Exodus продължават да са толкова значима банда дори след тридесет години на сцената.