Все повече банди напоследък залагат на нежното присъствие в редиците си. Съществената разлика е, че някой фронтдами спомагат само с визията си, но не и с гласовите си възможности. И тогава на сцената се появяват Battle Beast – група, съчетала в себе си разчупен стил и чудесни музиканти. Но най-ценното им оръжие е прекрасната във всеки един смисъл Noora Louhimo, която разбива на пух и прах цялата тенденциозност по отношение на дамите в метъл музиката. Battle Beast отдавна доказаха, че не са поредното копие на големите имена в хеви и пауър средите, нито пък някое досадно симфонично клише.
Стремежът към изграждане на собствен имидж продължава и в четвъртия студиен албум на финландците, озаглавен “Bringer of Pain”. Както вече сме се убедили, стилът им трудно може да бъде ограничен в рамките само на един жанр. Макар преобладаващо да се движи в коловозите на хеви метъла, в творчеството на групата не са рядкост както рок елементите, така и захаросаното поп звучене. Изумително е с каква лекота Noora мени образа си – от агресивна фурия с неизчерпаема вокална мощ до ефирна и нежна, почти до безобразие, диско кралица.
От гледна точка на консистенция, в “Bringer Of Pain” има от всичко – скоростни сола, клавирни изяви, вокални импровизации и много стилови сблъсъци, граничещи с тотален миш-маш. Откриващият трак “Straight to the Heart” носи полъх от края на 80-те, макар и пременено с повече клавирна помпозност. За сметка на него заглавната пиеса връхлита с неописуема мощ, мачкащи и дълбоки вокали и галопиращи китарно-ударни партии. Сурова, агресивна и устремена, Noora Louhimo за пореден път е в състояние да ни остави без думи по отношение на гласовите си възможности, а музиката на свой ред напомня на иконите Judas Priest. Изборът на “King for a Day” за пилотен сингъл определено не е случаен – тя носи усещане за хармоничност между членовете на състава и напомня на класическото им звучене, като същевременно лириките са насочени към политически наболели въпроси. Темпото не пада и в “Beyond the Burning Skies”, където фокусът отново е изместен върху фигурата на харизматичната фронтдама. Следва “Familiar Hell” – мелодично и лесно влизащо под кожата парче, което щеше да е прекрасно и без крещящия речитатив, висящ неугледно и неуместно в пространството. Рязка промяна в стиловата насоченост настъпва с “Lost in Wars”, където гласовитата Noora си партнира с Tomi Jousten (Amorphis), а хеви/пауър визията е заменена от насечен ритъм и мрачна атмосфера. Непосредствено след това пък се поява “Bastard Son of Odin”, който замахва с брадва и ни въвлича в енергично темпо и приповдигнато, дори забавно, настроение. Но не смейте да се присмивате, he’s “born to kick your ass”. “We Will Fight” е почти изцяло поверена в ръцете на Noora, но някак натрапчиво напомня на саундтрак към филм или игра с фентъзи сюжет. Предпоследната “Dancing with the Beast” вече буди абсолютно недоумение – като излязла от някой диско клуб, със сладникави вокали и електронни заигравки, сякаш първите 3-4 трака от настоящия албум никога не са се случвали. И все едно това не достатъчно, но и изборът на закриващата песен (при това балада!) по никакъв начин не спомага за завършения облик на албума. Не ме разбирайте погрешно, “Far from Heaven” всъщност е чудесно парче, просто след такова ударно и агресивно начало на записа седи вяло и несериозно, като по никакъв начин не те кара да завъртиш диска отново.
Макар да има доста недостатъци и откровени стилови катастрофи, “Bringer of Pain” не е тотална крачка назад за Battle Beast. Дори напротив – в албума има добри и стойностни парчета. Единственият му проблем е, че се появява една мислена линия, която разделя материала точно наполовина. А втората половина е започнала опасно да се захаросва и да разваля вкуса на иначе добрите композиции. Предстои да разберем дали тази тенденция ще се запази и занапред.
