Ако сте фенове на симфоничния пауър метъл, то челният сблъсък с Dark Moor е неизбежен - една от най-представителните и пробивни испански групи с вече осем албума зад гърба си, които могат с пълно право да се конкурират по качество с продукцията на колегите им, записващи в същия жанр. Благодарение на умелите инструменталисти и незабравимите гласове, оставили отпечатъка си върху облика на бандата, квартетът успя да премине теста на времето и проблемите, които постоянно го съпътстваха. Към днешна дата, втората ера на групата продължава да разширява кръга на творческите си способности с подкрепата на Alfred Romero, който пое нелеката вокална щафета от Elisa Martin, за да отбележи своето пето участие за групата в "Ancestral Romance".

Не е лесно да надминеш албуми от ранга на "Tarot", да не говорим за "The Gates of Oblivion", но пък и философията на Dark Moor никога не е имала нищо общо със себенадхвърлянето; испанците просто обичат да създават музика - такава, каквато усещат най-точно според собствения си мироглед, далеч от всякаква комерсиализация. И им се получава дяволски добре, което е едно от многото доказателства в полза на все по-успешното битие на формацията. След близо десет години, всеки следващ запис продължава да блести с особена красота, зашеметяващи мелодии и пример за умопомрачителен музикантски унисон. За добро или лошо, "Ancestral Romance" донякъде захвърля настрана неокласическия маниер от двата си предшественика (с изключение на песента-бонус за Япония), за да отстъпи пред една целенасочена мелодичност и разбиване на досегашните шаблони - добър пример за известно олекотяване на звука, без това да е за сметка на основните идеи и първокласните им реализации. Вместо интерпретациите на класически произведения, бандата обръща поглед далеч назад към родното си културно наследство, залегнало в основата на почти всяка от десетте композиции в албума.

“Gadir” открива албума като по учебник – ударно, с много симфоничност, нахъсано свирене и великолепно соло, насложено върху основната мелодична тема - точно както трябва да звучи истинският хит на Dark Moor, посветен на един от най-старите градове в Европа. “Love From the Stone” е типично среднотемпово парче, базирано на стара испанска легенда (“Lovers of Teruel”), в което звучи и гласът на сопраното Berenice Musa, вплетен в дует с Alfred. Неокласическата закачка в рифовката на “Alaric de Marnac” и арпежите а ла Luca Turilli препращат към конструкцията на “The Sphynx” от “Autumnal”, а песента е посветена на мрачната фигура на Gilles de Rais (за справка: “Godspeed on the Devil’s Thunder” на Cradle of Filth), основен елемент във филмите на един от най-известните испански режисьори през 80-те години. Историята на El Cid оживява под звуците на “Mio Cid” със средновековни елементи, масивни хорови включвания и здрава китарна основа, преди Queen-ското хардрокаджийско отклонение “Just Rock” да внесе един различен, свеж привкус в основната програма. Спокойният дух на “Tilt at Windmills” е своеобразен реверанс към “Дон Кихот” - една от най-мелодичните и запомнящи се композиции в цялата тава, огромен плюс към изключителната лирична страна на бандата, спечелила сърцата на не един или двама почитатели. “Cancion del Pirata” е първата постановка, написана и изпълнена изцяло на роден език; краткият инструментал “Ritual Fire Dance” предшества финалните пиеси “Ah! Wretched Me” (по “La vida es sueno” на Калдерон) и “A Music in My Soul”, които закриват албума по красив начин, с мелодични бриджове и ударни припеви, в които Romero отпуска до краен предел и без това артистичния си глас.

Dark Moor бележат още една точка за Испания и прибавят пореден бисер в дискографията си, която напоследък се разраства със стремглаво темпо и още по-смислени творби – нещо, с което повечето групи в днешен ден така и не могат да се похвалят. Докато все пак подобни състави продължават да ни радват искрено и да поддържат един висок стандарт, последното няма как да помрачи радостта, предизвикана от албуми като “Ancestral Romance”.