Въпреки че лесно ще откриеш причините Immolation да бъдат считани за легенди на съвременния дет метъл в цялата му мрачна гама, човек трудно ще оспори тъжния, а и неособено често коментиран факт, че квартетът от Йонкърс, Ню Йорк се нарежда сред най-подценените банди в историята на екстремната музика. Прочети го от някой, който няма да ти говори за саундтраков пауър, нито – не дай си боже – за "прочувствените" електропоп балади на поредната европейска фимейл издънка. Истината е, че в един перфектен сценарий Immolation щяха заслужено да застанат рамо до рамо с Cannibal Corpse и Morbid Angel като най-популярните, комерсиално успешни актове в своя жанр – не само за Щатите, а в световен мащаб.
Перфектни сценарии обаче няма. Дори да притежаваш "Here in After" (1996) на рафта с вечните класики или да търсиш обективни причини за обстоятелството, че "Failures for Gods" (1999) никога не реализира продажбите на, да кажем, "Covenant", в края на деня Immolation си остават строго ценителска група. Дисхармонията, гигантските епични рифове и хидрофонния гроул на Ross Dolan са там, а постоянството и непреклонността, с която американците продължават напред повече от 30 години, са меко казано респектиращи. Затова и когато "Atonement" – десетият им студиен албум, както и осми пореден в сътрудничество с продуцента Paul Orofino – вече е факт, реакцията отсреща може да бъде само една: на чисто удовлетворение.
"The Distorting Light" открива "Atonement" стръвно, с типичната прецизна бруталност и задушаващото чувство за фатална предопределеност. "Rise the Heretics", която според автора на този материал е навярно най-силната песен в "Atonement", стартира със свиреп, скоростен олдскуул риф, минава през класически Immolation обрат и стига до ефектен чист акорд а ла Behemoth. "Rise up from the ashes", проповядва Dolan. "Rise up from the shadows / In darkness we are one / Rise up our time has come". Майната ѝ на тавтологията – класическото усещане е навсякъде в този албум. Толкова навсякъде, че заглавната касапница финишира с насечен траш риф, върху който, бавна и драматична, се излива една от най-тягостните, наситени с внушение за обреченост мелодии на "Atonement".
Разбира се, за група с техния дългогодишен стаж, както и с тази изчистена творческа визия, новият Immolation ще те засипе с моменти на дежа вю; в действителност това е същото като онова от 2013-а г., но с няколко козметични подобрения. Работата е там, че никой не звучи по същия начин. А когато албумът се казва "Atonement", трябва да си изключително внимателен. Дет метъл от най-висока класа.
