Името на холандския гений Arjen Lucassen, един от най-големите виновници за утвърждаването на прогресива в съвременната тежка музика, отдавна се превърна в еталон за брилянтна класа. Тазгодишната актуална творба бележи своеобразен юбилей – близо 30 години на сцената с начало, преминало под сянката на “първата любов” на маестрото – електрическата китара, в банди като Vengeance и Bodine. Последвалата солова кариера изгради мост между останалите под радара първи музикални стъпки и това, което към днешна дата въплъщава същинската есенция на творчеството на Arjen, а именно шедьоврите Ayreon, Star Onе, Stream of Passion, Ambeon и т.н.

Осем години делят космичния дебют на Star One от новопоявилия се негов наследник – време, през което фокусът бе почти изцяло фиксиран върху мащабната прог-метъл опера Ayreon, най-респектиращото дело на г-н Lucassen. 2009 г. видя зараждането на Guilt Machine, страничен проект със скромното участие на един-единствен вокалист, нещо нетипично за големите планове на мастърмайнда от Страната на лалетата. Отговорът обаче не закъсня и ето, че пред нас е “Victims of the Modern Age” - дългоочакваният втори албум на Star One, който, макар и по-директен, идва да напомни за това кой е Кръстника на прогресив метъла.

Сполучливата формула на звездния вокален състав е упражнена повторно – по думите на Arjen, след като си работил с най-квалитетните певци, е логично да повториш експеримента, затова и “Victims of the Modern Age” прорязва мрака с блестящите участия на квартета Russell Allen (Symphony X), Damian Willson (Threshold), Dan Swano (Edge of Sanity) и Floor Jansen (ReVamp, After Forever). Вторият коз e инструментариумът, оживяващ благодарение на извънземните клавири на Joost van der Broek (After Forever), китарите на Gary Wehrkamp (Shadow Gallery), баса на Peter Vink (Ayreon), барабанния тътен на Еd Warby (Hail of Bullets, Gorefest) и приноса на самия Маестро, който отново е в ролята си на изпълнител и композитор едновременно.

Албумът споделя общи корени с предшественика си – колкото музикални, толкова и лирически, но основните допирни точки между двата магнум опуса се изчерпват дотук. Антиутопичното чувство се усеща във всеки звук на диска - една от най-тежките творби в кариерата на холандеца от много време насам заради очевидния китарен превес, превърнат в запазена марка на всяко от парчетата. Концепцията и този път е изведена от любимите на Arjen научнофантастични филми, като действието е пренесено изцяло на родната ни планета в постапокалиптичен вид, уловен плашещо достоверно и представен в рамките на един безбожно съвършен запис. Мрачна виталност, енергия и необуздана сила властват над композициите – аналоговото интро “Down The Rabbit Hole” ни посреща със звуците на познатия Hammond орган преди клавишната “Digital Rain” (The Matrix) с първата от редица по-нататъшни вокални вакханалии. “Earth That Was” (Firefly) и “Victim of the Modern Age” (A Clockwork Orange) са сред най-характерните за албума парчета, изпъстрени със стабилна доза китарен фон за основа на певческите еквилибристики, които вокалистите отприщват като по сигнал. “Human See, Human Do” (Planet of the Apes) поема забързана пауър насока, когато Ed Warby и Joost van der Broek дамгосват с виртуозен барабанно-клавишен синхрон, шлифован от контраста между електризиращия глас на Floor и плътното дране на Dan Swano. Пикът “24 Hours” (Escape from New York) е територия на Damian и Russell, които се разписват с безспорния дует на годината; “Cassandra Complex” (12 Monkeys) и “It’s Alive, She’s Alive, We’re Alive” (Children of Men) разнообразяват мозайката с рокаджийска фрагментарност, а десетминутния псевдо-дуум реверанс “It All Ends Here” (Blade Runner) вплита вокалните линии в точно разпределен унисон. Бонус парчетата от втория диск заслужават отделни почести – “As the Crow Dies” (The Road) е поверена на Mike Andersson (Cloudscape), в “Two Plus Two Equals Five” (1984) звучи Rodney Blaze, “Lastday” (Logan’s Run) изненадва с хипарските излияния на Arjen, в Black Sabbath-ската “Closer to the Stars” (Gattaca) чуваме самия Tony Martin, а кавърът на Emerson, Lake & Palmer - “Knife Edge”, бележи страхотен завършек на музикалната постановка.

Определения от сорта на “прогресив албум на годината” са напълно излишни - титлата и без това принадлежи на Arjen всеки път, когато маестрото реши да зарадва последователите си. Изпипан в детайли с чувство на композитор на класическа музика, пренесен в наши дни, и със сила, способна да се мери със жестокостта на внушението на легендарната интерпретация по “War of the Worlds” на Jeff Wayne – това е “Victims of the Modern Age”. Главозамайващо приключение, поднесено ни от един от най-добрите.