Винаги е опасно, когато една банда се променя толкова бързо; не че Kylesa са спрели да свирят слъдж или да експериментират със седемдесетарския психеделик рок, но година след “Static Tensions” - записът, спечелил им статута на сензация в едва събудилия се от кома субжанр, квинтетът отново се хвърля в търсене на нови посоки. Повечето групи, решили да предприемат този рискован ход, оставят горчив вкус в устите на критици и фенове, но със “Spiral Shadow”, втори албум с дуото ударници Carl McGinley / Eric Hernandez и първи под крилото на ценителите от Season Of Mist, американците от Джорджия се утвърждават като явление.

Докато преди година Kylesa удариха с много (!) ниско настроени китари, чудовищен груув (“Nature’s Predators” е най–простият пример) и барабанна нирвана, надминаваща дори най–болните постановки на Neurosis, сега групата разширява своя музикален мироглед. “Tired Climb” предизвиква адреналинов шок, а “Cheating Synergy” е далечна братовчедка на Converge и демонстрация на това колко дебели са хардкор корените на Kylesa. “Drop Out” и “Crowded Road” са звука на метеоритен сблъсък със земната повърхност, докато “Don’t Look Back” съдържа сладка, но опияняваща като сироп за кашлица поп жилка в куплетите, силно наподобяваща извращенията на Torche, преди да разгърне краткото си, ала грандиозно соло. И ако до този момент е имало равнопоставеност във вокалите и дори лек превес на продрания глас на Phillip Cope, то чудесният инди експеримент “Distance Closing In” и хипнотичната “To Forget” дават свобода на Laura Pleasants да обсеби мъжкото съзнание; тази жена звучи като шибана сирена и вокалите й могат да упражняват катастрофално влияние върху действията на слушателя! Нейните игри с трезвия разсъдък продължават в потресаващата психария “Forsaken”, за да се стигне до най–китарно ориентираната, заглавна песен, където шестструнната линия асоциативно се свързва със спираловидното движение на характерния тъмен мотив, който е подплатен от нахвърлящите нюанси барабани. “Back And Forth” внася изчанчен хардкор-пънк мотив, а “Dust” поставя финал по начин, доста различен от епичната прогресия на “To Walk Alone”. Директен, бавен и богат на настроения, като Cope прави чисти изпълнения на фона на мистичен пост метъл мотив, за да се получи една по своему красива песен.

Може би е трудно да се избягват сравнения с шедьовъра на петимата, “Static Tensions”, но и не е нужно, защото нищо не би помрачило триумфа на “Spiral Shadow”. Упояващ, обсебващ и еуфоричен, това е албум, който с всяко следващо слушане се доказва като най-силно напоената с разнопосочни влияния творба на Kylesa. Време е те напълно да забравят времената, когато са продавали кръвните си клетки срещу мизерно заплащане и да погледнат напред и нагоре.