След като през 2007-ма Soilwork съумяха без водещия си композитор да сътворят може би най-стойностния албум в кариерата си, ми беше твърде любопитно какво ще постигнат в наследника му, още повече с Peter Wichers отново в бандата. Очакванията нямаше как да не са огромни, защото със "Sworn to a Great Divide" шведите не само преоткриха звученето си, но и вдигнаха много високо летвата както за самите себе си, така и за заобикалящите ги в стилово отношение формации.
Първото впечатление от “The Panic Broadcast” е за една радваща приемственост. Голяма част от идеите на предходния запис намират своето пряко продължение и развитие тук. При все това, петимата не са застинали в стиловата си ниша и ни предлагат чувствително по-тежки, динамични и разнообразни композиции. Наистина, в резултат на това музиката не е толкова директна и лесносмилаема, но след няколко слушания неизменно започва да грабва. Освен всичко друго, завръщането на Wichers бележи и един засилен акцент върху качественото солиране и богатата китарна фраза като цяло – елементи, които определено липсваха в последните два опуса. Засиленият техничарски облик на записа се допълва и от поразчупената ритъм секция, в основата на която стои идейното барабанене на Dirk Verbeuren. Картината се допълва от моментално разпознаваемия глас на големия Bjorn Strid, който все така успешно редува агресивно дране с кристално чисто пеене. Резултатът? Заразителна смес от хитови припеви, трашърски устрем, модерна пост-мелодет рифовка и отлични хармонии. От откровени бичкии като откриващата “Late for the Kill, Early for the Slaughter”, през метълкор забежките в “Deliverance Is Mine” и почти прогресарския изказ на “King of the Threshold”, до лиричната полубалада “Let this River Flow” и ударната епичност на “Enter Dog of Pavlov”, получаваме едно показано по качествен шведски метъл.
“The Panic Broadcast” не е за онези, които са се надявали групата да се завърне към корените си с порция класически мелодичен дет. Не е и за пуританите, получаващи пристъп на анафилаксия от всеки звук, носещ дори намек за модерност. Тук имаме нещо повече от знаков за творческата еволюция на състава албум – той ни показва едно зряло и ценно лице на Soilwork, което вероятно ще се задържи дълго и ще продължи да оформя сцената.