“The 17th of August 1854, Port Of Virgo, Glacia, Spain. Exhausted by the long sail, I was dreaming to forget everything on the bottom of the pint in this goddamn town. But these dreams were stronger than reality...”

Така започва приключението, в което ни потапят Winterhorde с новата си мрачна прокоба, наречена “Underwatermoon”. История за ужасите, преживени от случаен моряк на борда на призрачен кораб и базирана на поема, написана от Celestial - басиста на групата. Тъй като Winterhorde eдва ли е познато име за голяма част от читателите, бандата идва от Израел и е съставена от шест амбициозни момчета, забиващи мощен, стегнат и многопластов екстремен метъл, който предлага много изненади. Дебютът, издаден преди четири години, беше добро начало на кариерата им, но с новия си албум те се отдалечават крайно от него, разкъсвайки всевъзможни стилови граници.

Още от първите секунди на интродукцията “The Shell” ни заливат отровно-солените морски вълни, преливащи в мелодични чисти вокали, способни да заблудят първоначалните впечатления за стиловата насоченост. “Wreckages Ghosts” е скоростно и екстремно начало с атмосферични клавишни и емоционални чисти бек-вокали. Първият авангардизъм в творбата идва с джаз-ориентирано клавирно соло и красив акустичен пасаж, вмъкнат преди китарното соло. Заглавната песен продължава поетата посока, но впечатление прави невероятно сложният аранжимент и честите промени в темпото. Чисти вокали, напомнящи на Mikael Akerfeldt (Opeth) и Tomi Joutsen (Amorphis), призрачни клавири, достатъчна доза екстремизъм и женски вокали – разнообразието е пълно! “Hunting The Human” започва с лай на разярени кучета, който дава начало на същинския ад, отприщен в продължение на следващите пет минути. Бидейки най-агресивната песен в албума, тя е изключително разчупена, така че е невъзможно да ти стане скучно. В средата на “Execution” пък са вметнати музикални елементи, вдъхновени от страната, в която се развива действието - Испания. С две минути наслада за слуха “And Flames Wept To Heaven” дава начало на втората половина на албума, която е много по-минорна и меланхолична. “The Curse Of Gypsy” е най-дългата песен тук и като такава притежава изключително прогресивна структура. Началната рифовка определено се запомня лесно, а по-късно отново чуваме изключително колоритни ритми, забиващи гордо юмрук на всички табута в жанра. “Delirium” e по-типично парче, завършващо с поредните добре изпипани чисти вокали в творбата. “Tenth Wave” хвърля поглед върху мелодии, вдъхновени от класическата музика и преминава през баладичен момент в средата, способен да разчувства слушателите, потопили се дълбоко в атмосферата. “Smoke Figures” е кратък инструментал, ознаменуващ финалната част на записа, съставена от безнадеждната балада “The Martyr And Deliverance” и красивата “Farewell”, слагаща идеен край на концепцията, която стои зад него.

Невероятно е как страна като Израел ни поднася такива музикални вълшебства – Orphaned Land, Salem, а сега и това. Да, вълшебство и приказка – това са основните думи тук! След албум от такава висока класа е крайно време Winterhorde да излязат от ъндърграунд сцената, в която се задържаха твърде дълго.