Ревюта
Група: Altar of Betelgeuze
Албум: Among the Ruins
Автор: WingWriter
Март, 2017

Явлението, познато като дуум метъл, в последните години започна някакъв стремителен подем. Скоростните процеси на развитие в този жанр го превръщат в едно от най-интересните и жизнени подразделения на цялата екстремна музика. Дори и да не си фен на бавното изкуство, няма как да отречеш случващото се. Само за последните три години излязоха албуми, които успяха да вкарат дуума едва ли не в мейнстрийма – нещо, което не се беше случвало никога.

И докато в дет/дуум раздела безспорно царуват имена като Swallow the Sun и Paradise Lost, а в класическия – Avatarium и Pallbearer, то стоунърът като че ли остана на заден план, а само едни Stoned Jesus не става да вършат цялата работа. Така стигаме до финския квартет Altar of Betelgeuze, който любезно предложи гибелните си услуги тази година.

Сега, няма как да категоризираме “Among the Ruins” като типичен стоунър албум. Обаче това е издание, от което именно стоунър метълът имаше най-голяма нужда. Приемаме за аксиома твърдението, че влиянието на Electric Wizard и Sleep в този жанр е твърде голямо – дотолкова, че всяка втора група звучи като тях. По-долу ще разбереш как Altar of Betelgeuze разбиват на парченца тази тенденция.

Вторият албум на финландците успява да съчетае дет и стоунър така, че да постигне необходимото разнообразие, което да те накара да го изслушаш от начало до край. Звукът е студийно изпипан, което го прави с много добро качество, но без да е свръхпродуциран. Запазен е винтидж привкусът. Представи си Paradise Lost да просвирят стоунър и готово – получаваш Altar of Betelgeuze. Структурно, албумът е рамкиран. Откриващата песен, “The Offering”, поставя началото с тежък и злокобен риф, върху който е вкарано и едно нетипично соло. Още тук групата отприщва цялата си сила и я използва максимално, докато в следващите пиеси свиренето е по-умерено. Споменатото рамкиране е създадено най-вече от вокалите – започва се с дет ревове, които по-натам рязко изчезват, но се появяват отново за финала в едноименното парче.

“Sledge of Stones” сменя изцяло поетата в началото посока. Агресивният дет метъл e заменен от разсеян стоунър и страхотни чисти рокендрол вокали. Веднага след това се пренасяме в меланхолията на дуум метъла – “No Return” е типичната такава песен. По подобен начин продължава и “New Dawn”, докато с брилянтния риф в “Absence of Light” и напомнящата на Cathedral “Advocates of Deception”, групата плавно връща агресията и завършва обиколката с едноименната композиция.

“Among the Ruins” е страхотен дуум албум, задължителен за всички метъл фенове, без значение кой поджанр слушат. Тук има всичко, и всеки ще намери нещо впечатляващо. Altar of Betelgeuze е група с потенциал и развитието им занапред е необходимо да се следи.

« Обратно
Коментари   Коментирай!