Ревюта
Група: Melvins
Албум: The Bride Screamed Murder
Автор: James Minton
Юли, 2010

 

Имайки предвид прекомерната употреба на клишето, утвърждаващо съществуването ни като житейски кръговрат, циркулиращ около определени неща като смъртта и изплащането на дългове, може би е крайно време да прибавим името на Melvins в сметката (редом с това на Neurosis, но това е друга тема). Да наречеш макар и съвсем бегло творчеството на King Buzzo и компания “плодотворно” е като да се отнесеш към актьорската игра на ветерана-комедиант George Carlin като към нещо “горе-долу смешно”. Въпреки че далеч не става въпрос за първото им издание от новото десетилетие, това е първият им дългосвирещ албум, вкарващ един предварително насочен удар под кръста на всеки, който гледа с несериозно око на Melvins. По примера на един албум като “(A) Senile Animal”, маркиращ средата на изминалата декада, актуалният “The Bride Screamed Murder” поема щафетата през следващата такава. Начални пиеси като “The Water Glass” откриват тавата с риф, толкова привлекателно-типичен за Melvins, от чиито звукови вълни можеш да извлечеш самостоятелна есенция, с помощта на която да приготвиш сладкиш, навяващ извратени асоциации с развяващата се коса на Buzzo. Говорим си за неравна, засукана ритъм секция, стържеща слуховите възприятия със силата на надхвърлил времето си матричен принтер, комбиниран с изтъркана касетка с презаписани едно върху друго шест пеарчета. Какофонията приключва след по-малко от минута, осигурявайки възможност на останалата част от звученето да представи своя фиксиран, военно-звуков каданс под ударите на маршови барабани. Представете си денс парти в казармата с редуващи се вокални линии, смесени с дръм партиите на господата Crover и Wills, изковaващи извънредно грабваща и някак особено първична музикална насока.

"Evil New War God" е стопроцентов Melvins с тези рифове, барабани и характерни вокали, към които не можеш да останеш безразличен, докато "I'll Finish You Off" е повече епичен дуум с неохотни рифове и високооктавни вокали, преди да се превърне в погребален марш, подпомаган на заден план от клавири и някои доволно зловещи детски вокали, промъкващи се към края. Едва след като “Inhumanity And Death” надигне мъхестата си глава, темпото се завихря до нещо много безумно, с влияния от ранните Soundgarden и тежестта на рифове, правещи композицията от онзи вид, на фона на който можете да бръснете котки и да крещите на сиренето в супермаркета, облечени в булчинска рокля.

...което е идеалната подготовка за провлаченото говорене на един от най–странните кавъри на “My Generation”, който е възможно някога да чуете. Той залита като алкохолик след изритването му от бара, докато Buzzo изпява текста подигравателно, сякаш го адресира към непопулярното червенокосо хлапе, оплакващо се, че никой не иска да си играе с него. Накрая парчето преминава в една космическа, смазваща психария, която е перфектният момент да си изровите кетамина, ако сте били твърде неспокойни досега, защото затварящата песен “P.G. X 3” е чудата комбинация от американска простонародност и калугерски вокали, преди преливането й в типичната безмислена територия на Melvins, която просто трябва да изчакате и чуете. Накратко, това е един Melvins албум. Влиятелно пътешествие през време, пространство и гриф, и ако те успеят да поддържат темпото и да изкарват албуми толкова или дори по-добри от “The Bride Screamed Murder”, тогава предстоящото десетилетие ще бъде много добро. И трябва да сме благодарни, че можем да очакваме още един или два албума и шепа други издания преди неизбежния апокалипс, защото няма как да има по-добър саундтрак към края на света.

« Обратно
Коментари   Коментирай!