От албума “Remedy Lane” до днес, Pain of Salvation не са спирали да експериментират със звука си – “BE” беше прекалено експериментално-интелектуален за някои фенове, “Scarsick” пък за други беше твърде модерен и пресилен или просто остана неразбран като смисъл и послание. Трябва да призная обаче, че харесвам Pain Of Salvation в голяма степен точно заради тази им непредсказуемост.

“Road Salt One” не звучи като втори “Remedy Lane”, нито като “The Perfect Element”. Групата е взела минимални влияния от “BE”, но е избегнала и символичната пресиленост на “Scarsick”. Новата стъпка е една от най-екстравагантните и смели, които шведите са правили изобщо. Пренасяме се в 70-те години на миналия век, но дали е само това? Не! Албумът крие постоянни изненади и определено не е разположен само в прегръдките на един конкретен стил.

Още от първата секунда с началните ноти, изпяти от Daniel, ни става ясно, че нещата са различни и този път. Песента е седемдесетарски прогресив-рок с постоянна смяна на темпото и настроението плюс интересни вокални експерименти след третата минута. “She Likes to Hide” продължава в същата гама от настроения – провлачен блус ритъм с артистични вокали. Хубава композиция, но нищо извънредно специално. “Sisters” е една от връхните точки в албума – силна баладична епопея, увенчана с една от най-добрите мелодии на бандата изобщо, от която те побиват тръпки. Daniel пее изключително запомнящо се, а част от песента включва фолклорна мелодия, изпълнена на флейта, както и атмосферични симфонични пасажи; eксплодиращият финал е един от най-емоционалните моменти в албума въобще. Следва още една изненада – кратката и хорова “Of Dust” ни препраща към “BE”, но във втората си половина прескача тази граница и се превръща в нещо повече с помощта на ярък контраст. Трудно е да се опише чувството, което тя създава – загубен си из необитаеми земи през нощта, наоколо е тъмно, но ти чуваш този хор, идващ от планините и мрака, изразявайки най-дълбоките ти мисли и тревоги, като при все това те кара да се чувстваш комфортно дълбоко в себе си. “Tell Me You Don’t Know” е друга блус-рок песен, която перфектно предава класическата атмосфера. “Sleeping Under The Stars” е брилянтна – започва с валсов ритъм, напомнящ Queen, но по-късно създава една циркова атмосфера, в която дори е използвано гръцко бузуки, а в добавка е изпълнена с невероятния ироничен хумор на вокалиста. “Darkness Of Mine” e изключително мрачно и тежко парче с агресивни отклонения - втората му половина е просто задължителна за феновете и предлага изключително емоционално и въздействащо развитие. “Linoleum” е хард-рок стъпка в духа на Led Zeppelin, обречена да стане концертен хит. Ако има най-директна и хващаща песен от първо слушане в албума, то това със сигурност е “Curiosity”! Най-съвременната и типична за групата композиция в албума, тя е със замечтана мелодия, водеща до силен и хитов припев. Кратка, но определено изпълняваща целта, за която е предопределена. “Where It Hurts” започва бавно, депресирано и тъжно, с много психиделични китарни хармонии и неописуеми вокали. В средата има доста трогателна, агресивна и емоционална част. Заглавната “Road Salt” е тиха и спокойна, но в същото време и много смислена балада – просто пиано и гласът на Daniel. Семпло, нали? Да, но и стилно! “Innocence” е добър, но някак недовършен финал на албума – бавна и експериментална песен, която завършва странно и оставя отворен край, може би защото втората част на албума – “Road Salt Two”, се очаква през октомври.

Именитият фронтмен спомена наскоро в интервю, че най-общата цел на една песен е да постигне това, за което е била предвидена. Въпреки че албумът е много повече от “суровите години от седмото десетилетие на миналия век” (какъвто е бил предвиден да бъде), оставаш с чувството, че Daniel е знаел точно какво иска и с “Road Salt One” го е постигнал!