Ревюта
Група: Triptykon
Албум: Eparistera Daimones
Автор: Shogot
Април, 2010

 

Без съмнение Thomas Gabriel Fischer вече напълно се е отдал на езотериката, като в своите окултни изследвания той е достигнал до някои от най–затънтените и мрачни кътчета на душата си. Музиката му, добиваща все по–неясни и ужасяващи очертания, както и изпъстрените със символи послания, обилно напоени в нея, имат потенциала да шокират и най–грубите, цинични и безсърдечни личности. Швейцарецът е не просто талантлив, а гениален, независимо в каква посока поема творческата му мисъл. Сега той представя новия си разказ, който потапя слушателя в богата палитра от разтъсрсващи емоции и го подмамва на пътешествие до непознати, студени; пусти, но заредени с древна и могъща магия места. Разказ, който отприщва космически ужас, предизвикан от сила, нямаща нищо общо със земната реалност...

Всичко започва оттам, където свърши “Monotheist” – мистичния и величествен шедьовър, с който се завърнаха, а в последствие и оттеглиха завинаги Celtic Frost. Warrior предизвиква страх с изкуството си още от времето на култовите Hellhammer, но в тази епохална творба метаморфозата в начина му на музициране е чудовищна – това не е просто успешен опит да бъде обрисувано някое кошмарно място, а самата преизподня. “Eparistera Daimones” - албум, осъществен с безценната помощ, оказана от новите мрачни сподвижници на Tom – V. Santura, Norman Lonhard и Vanja Slajh, продължава по същата линия на развитие. Да бъде поставена стилова рамка на това произведение, лутащо се между най–тъмните багри на блек, дет, траш, дуум, та дори и готик метъла, е не само почти невъзможно, но и безмислено в своята непотребност начинание. Triptykon не са просто група, а отделен стил в екстремната музика. Те са тук, за да отключат онази магия, за която стана дума преди малко, а в последствие тя да плъзне със скоростта на природна стихия, която опустошава всичко одушевено и неодушевено.

Забележителната единадесетминутна “Goetia” отваря както албума, така и портал към друго измерение, чрез който в нашия свят плъзват орди от нереални, гротескни, отвратителни и вледеняващи кръвта същества (вижте неповторимата обложка). “Abyss Within My Soul”, бавно и претъпкано от безумно брутални, но въпреки всичко епични рифове парче, сковава сетивата и оставя слушателя абсолютно безпомощен. В прокобната “In Shrouds Decayed” Warrior прави наистина уникални изпълнения – гласът му изразява ту неподправена заплашителност, ту извратена сласт, ту непоносима болка, ту чиста омраза. Включванията на крехката Vanja Slajh в тази песен, “Myoptic Empire” и заредената с горчива безутешност “My Pain” са като сън – така красиви, ефирни и нереални. Мизантропичната и необуздана “A Thousand Lies” носи духа на “To Mega Therion”, докато “The Prolonging”, която поставя края на нашето пътуване до неизвестното, не подлежи на описания, а просто трябва да бъде усетена... макар че не бих посъветвал никого да се подлага на риск от самоубийство или душевно заболяване.

Провеждащи търсенията си в територии, достъп до които няма никоя друга екстремна банда, Triptykon заслужават страхопочитание по много причини, но точно две са нещата, които наистина имат значение. Запълниха огромната празнина, зейнала в екстремната музика след разпадането на Celtic Frost и създадоха “Eparistera Daimones” - един от онези албуми, за които казват, че са опасни в прекия смисъл на думата.

« Обратно
Коментари   Коментирай!