На 15-ти февруари излезе дългоочакваният албум на гърците Rotting Christ. Десетият им по ред опус и наследник на “Theogonia” е наречен отново със загадъчно име – “Aealo”. Предполагам, самият Sakis е дал хиляди обяснения относно заглавието, което всъщност е от старогръцки и означава катастрофа, разрушение. Може да се каже, че пасва идеално на основната военна тематика на албума. Sakis споделя многократно, че всъщност представя мислите и чувствата на един войник преди, по време и след битка.
Всички помним уникалната “Nemecic” от “Theogonia”. Вероятно и самата група е била доволна от резултата, защото целият “Aealo” е изпълнен с етно елементи, гайди и хорове. Въпреки това Rotting Christ отричат да са станали фолк метъл група. След като обявиха, че в средата на миналата година влизат в студио, те разкриха пред феновете си, че новият албум ще е нещо, което до сега не са правили.
Едноименото парче започва с много добре познати гласове, които някои хора погрешно наричат “български”. Истината е, че Sakis неведнъж е казвал, че е повлиян от българския фолклор, но гласовете са всъщност на популярен хор в северна Гърция - Pleiades. Още в началото можем да усетим колко надъхващ и агресивен е “Aealo” и въпреки че продукцията звучи многопластово, с хорове, ефекти и екзотични инструменти, музиката все пак остава много първична и балансът се запазва. Погледнат като цяло, записът е разделен на три части. Първата е агресивна и надъхваща, започваща именно с “Aealo”, преминаваща през “Eon Aenaos” и завършваща с “Demonon Vrosis”. Втората част е по-епична и започва с “Noctis Era”, за да премине през уникалния полу-инструментал “dub-sag-ta-ke”. Вероятно се питате защо го наричам полу-инструментал. В “dub-sag-ta-ke” текстът реално е самото заглавие на песента и всъщност не на него трябва да се обърне внимание, а на уникалната музика. Sakis вероятно е харесал прекалено много хора на Pleiades и е отделил само за тях цяло парче, носещо името “Nekron Iahes”. Третата и последна част на тавата може би най-точно отговаря на заглавието, бидейки още по-аграсивна и апокалиптична. В нея хоровете и етно елементите са изнесени на по-заден план. Тя започва от песента “Fire Death and Fear” и продължава през редица от резачки като “...Pir Threontai”, “Thou Art Lord” и “Santa Muerte”. Целият последен дял на албума е далеч по-суров и груб; на места даже напомня на периода “Sanctus Diavolos”. “Aealo” завършва с “Orders from the Dead” - кавър на Diamanda Galas, отнасящ се за Понтийския гръцки геноцид. Наистина доста мрачен момент в гръцката история, през който (от 1914 до 1923 година) са избити около 350,000 гърци от младотурските власти в Османската империя. Творчеството на Diamanda Galas е доказано като разтърсващо, но от версията на Rotting Christ могат да ви побият тръпки. Гласът и думите на Diamanda са много силни, но на мен най-много ми повлияха гръцките реплики. След края на песента се чувствах като прегазен и обмислях всичко, което бях изпитал.
“Aealo” определено е връх в творчеството на групата и се надявам да е просто част от пътя им на развитие. Пожелавам да се наслаждаваме още дълги години на толкова смислени и откровени албуми. Да се надяваме и малко след средата на тази година да можем и да се насладим на самите Rotting Christ и на българска сцена!
