Varg Vikernes е име, което буди възхищение, недоумение и страхопочитание, упражнява активно въздействие върху редица музиканти, и макар да бива заклеймявано от религиозни и политически организации, около него винаги се разгаря сблъсък на страсти и конфликт на мнения. Име, известно със своята склонност да превръща всичко в творчески пламък и извор на вдъхновение. Име, без което радикалният метъл – такъв, какъвто го познаваме днес, нямаше да бъде същият.

С преждевременното си освобождаване от затвора, кръстникът на норвежкия блек възроди и своя най-личен, мащабен и значим проект. Явлението Burzum, издигнало своеобразен мост между екстремната музика и природата, отхвърлило крайно наивната и преекспонирана концепция за сатанизма, потапяйки слушателя в далеч по-философски размишления. То няма аналог и до ден днешен, и което е по–важно - продължава не просто да не се поддава на модните тенденции в жанра, а и да ги диктува (почти съм сигурен, че с това завръщане ще бъде дадено началото на зловеща олдскуул блек инвазия). Varg за пореден път отхвърля възможността да се възползва от свръхразвитите технологии, пренебрегвайки опцията да постигне висота в миксирането. Новият албум звучи неподправено и натуралистично, в унисон със старите класики на норвежеца, и тъй като неговата алергия към комерсиализма е твърде силна, той засилва ефекта, отново представяйки своите текстовете изцяло на майчиния си език. Като цяло тук се наблюдава абсолютно завръщане към естетика на ранните му творби.

В този ред на мисли, “Belus” е чист блек метъл, без никакви клавирни, акустични и електронни украси. Фолк и ембиънт експериментите, започнати с “Daudi Baldrs” и доразвити в “Hlidskjalf”, са останали в миналото, като от музикална гледна точка новият запис е пряк наследник на “Filosofem”. Без да бъдат орнаментирани и изпъстрени с детайли, монолитните композиции са дарени с фрапираща дълбочина и забележителна атмосфера. В абсолютно противоречие с грубата си, сурова продукция, “Belus” разгръща гигантско звуково пространство, пренасяйки ни в друго измерение. Именно тази черта, както и усещането за присъствие на неназована сила, вещаеща единствено болка и ужас, правят изкуството на Burzum величествено и единствено по рода си.

Седемте песни (без да броим интерлюдията “Leukes Renkespill”) се отличават от всичко, появило се на сцената в близкото минало със своята богата палитра от композиционни концепции, оригинални проблясъци и прозрения. Да, не изненадват с нищо ново – същите прости, но ефектни рифове, същите сола, които промушват директно сърцето. В тяхното изпълнение няма претенциозна техничност и това е едно от най-добрите им качества. Употребих думата “оригинални”, защото могат да бъдат чути в този им вид единствено в албум на Burzum – все още никоя друга група не е извела творбите си до толкова високо ниво. Музиката се разстила бавно и тържествено, еволюирайки, ставайки по-грандиозна с всеки следващ звук. Хипнотичнито повторение на отделни мелодии с внезапното им преструктуриране е стилен похват, чрез който се засилва чувството за някаква прокоба. Бързият и кратък откос “Sverddans” прави изключение от останалите песни, но с него е постигнато разнообразие и динамика. Сякаш през единадесетте години студийна суша авторът постоянно е замислял произведението си, докато накрая го е осъществил с маниакална прециност – до най-малкия детайл.

Изключително е, че Burzum се завръща така силно след толкова дълго мълчание. Би било още по-хубаво, ако хората спрат да говорят за тъмното минало на Varg Vikernes и обърнат внимание на “Belus” – шедьовърът, който ще пренесе душите им в непрогледния мрак на черна и бездънна аудио бездна. Кошмарът, от който няма да искат да се събудят...