Вече всеки знае за Behemoth и Vader, а в краен случай и за Decapitated. Това е жалко, защото Deivos се оказват един от немалкото читави полски състави, заели позиция много надълбоко из лабиринтите на ъндърграунда и незаслужено засенчени от именитите си сънародници. Проблемът е, че бандата страда от липса на медийна подкрепа. Естествено, с (вече) два албума зад гърба им, никой няма да тръгне да ги промотира. Затова, аз ще се опитам да разбуня духовете и накратко да ви запозная с този квартет, който на 16 февруари издаде своя втори дългосвирещ запис, озаглавен “Gospel Of Maggots” – напълно конкурентноспособен на последните творби на “големите”.
Пускайки си “Gospel Of Maggots”, се сблъсквате с 30 минути сух и жлъчен, безмилостен дет метъл, представен с много техника и сола, които все още не мога да възприема, макар те да стоят много добре на фона на светкавичните ударни и интересни перкусии. Krzysztof Saran борави с много широка гама барабанни комплекти, всеки от които издава свой характерен и различен от останалите звук. Такъв тип груувене, наблюдаван отстрани, изглежда много техничен и прогресивен. Споменавайки “техничен”, трябва да отбележа, че колкото и да го мисля, винаги стигам до техниката на Vader. Първо - защото, както споменатите, така и Deivos свирят стандартен дет метъл, който обаче е изграден от много бластове и свирен с техника, движеща се по тънката гранична линия между бруталния и техничният дет. Техника, която обаче не трябва да бъркате с тази на банди като Death или пък Gorguts.
Момчетата просто са си направили домашното както трябва. Композициите са създадени много старателно, с чувство и с особено отчетливо наблягане на детайлите. Лаконични и с отличен звук, те представляват многопластова смес от точно съчетани звуци, допълвани от семпли или електронни стенания. Музиката в “Gospel Of Maggots” е добре балансирана. Тя хем е много технична и съвременна, хем не е загубила следата на класическия дет. От десетте трака, изграждащи актуалния запис, най-много се отличават “Onward To Nothing”, “Trial Of Bloodletting”, “Wretched Idolatry”, “Infernal Cleansing” и “Burning The Falsehood”, като в откриващото парче гласовете на Jaroslaw Pienkos придобиват звука на лентови триони, режещи поцинкована ламарина, а в “Trial Of Bloodletting” се разкрива едно красиво, надупено с ефекти яко соло. Останалите песни в албума са добри, но малко или много предсказуеми и еднотипни, придържащи се към използвана досега формула.
Смесени чувства витаят у мен относно този албум. На пръв поглед звучи смазващ, на втори - позагубил част от чара си, но отново на ниво. Ако все пак сте фенове на полския дет, ще отделите част от времето си и ще му обърнете подобаващо внимание.
