Iced Earth са институция в хеви, пауър и траш метъл средите през последните почти 30 години и ако не си наясно с това – крайно време е да излезеш от пещерата, в която живееш, и да чуеш дванадесетия албум в богатата им дискография, който се казва “Incorruptible”. Ако вече си верен фен на бандата (което е по-вероятно) – не се колебай да си пуснеш тавата, която, както винаги, предлага качествен материал.

Разбира се, след записването на маса велики опуси, не е редно да очакваме от американците да правят шедьоври всеки път, и това е напълно нормално. Факт е обаче, че през всичките тези години Iced Earth не са ни разочаровали нито веднъж, дори когато са експериментирали по-смело или са сменяли ключови фигури в състава си. “Incorruptible” също не разбива цикъла и не е разочарование, макар че трудно можем да го доближим до величествения статут на “Burnt Offerings” или “Something Wicked This Way Comes”. Стилистично той се доближава най-вече до “The Glorious Burden” и “Dystopia” и ни поднася поредната доза здрав пауър метъл, композиран и изпълнен с класа и професионализъм и подплатен с изключително органична продукция.

Някои от най-силните парчета в записа са агресивната “Seven Headed Whore”, която ни отвежда до най-ранните дни на групата; полу-баладичната “The Raven Wing”, която е композирана по модела на класиката “Melancholy (Holy Martyr)” – една от най-обичаните песни на Iced Earth изобщо; откриващата “Great Heathen Army”, която разказва историята на викингския водач Ragnar Lothbrok; “Black Flag”, която пък представлява своеобразна история за пирати; инструменталът “Ghost Dance (Awaken the Ancestors)”, вдъхновен от индианското религиозно движение. Сред целия този мултикултурализъм, същинската кулминация идва със закриващата композиция “Clear the Way (December 13th, 1862)”, която разказва за трагедията на ирландската бригада в Американската гражданска война – това вече е директна препратка към тематиката на “The Glorious Burden”, а обхватът и епичността на самото парче напомнят на величието в “Hold at All Costs” – една от най-прогресив песните, които Iced Earth някога са писали.

Като цяло, в “Incorruptible” ще намерите по-силни и по-слаби моменти и поради това едва ли някой ще го класифицира като един от най-добрите албуми на легендарните американци. Но дори средностатистически, албумът е с класа над почти всичко, което излиза в жанра през последните месеци, и освен това е носител на специфичния почерк на Iced Earth, добил толкова култов статут, че може да се познае от километри.