Годината се оказа благотворна за композиторския нюх на Olof Morck – шведският китарист се зае с нелеката задача да запише три албума с групите си, кой от кой по-силен. И докато новият Nightrage не предложи нищо кой знае колко особено при все завръщането към старошколските гьотеборгски мелодет корени, дебютът на младоците Amaranthе беше глъдка свеж въздух с модерното си звучене, а наскоро появилата се тава на Dragonland поднесе пълна наслада за ушите на феновете на симфоничния пауър метъл с музика, съчетала най-добрите и тачени черти на жанра.

Явно всичко, което кара стилови титани като Rhapsody of Fire и Blind Guardian постоянно да разчупват природата на музиката си, изобщо не вълнува шведския маестро – своебразният му протест е озаглавен “Under the Grey Banner”, а плодовете на труда му не мърдат и на йота от каноните на симфо пауъра – мелодичен и мащабно разгърнат, както го обичаме. От друга страна, Dragonland продължават да са дяволски добри в това, което правят, затова и албумът трудно би омръзнал дори на най-наслушалите се на подобни творби почитатели.

Наситената с фентъзи концептуалност сага се вихри за пореден (по думите на Olof – последен, поне за актуалните герои) път из текстовете и слага край на историята, която чухме в албума “Holy War” преди цели девет години. Инструменталите осигуряват подходящ фон – от красивото интро с “елфически” нарации и интерлюдии, през ударната театралност на скорострелни резачки като “Shadow of the Mithril Mountains” и “The Black Mare”, до епиката “The Tempest” и нежната “келтска” балада “Lady of Goldenwood”, групата извежда занаята си до нови, макар и не толкова експериментални висоти. Фолклорните елементи също играят важна роля в албума и го обогатяват с пъстър килим от флейти и цигулки; вокалистът Jonas Heidgert не остава на заден план и заковава най-силните си партии в историята на групата, успявайки да звучи еднакво автентично през спокойните пасажи и наситените с театралност батални маршове. За пръв път чуваме и такова множество от гостуващи вокалисти, сред които актьорът/тенор Fred Johanson и вокалното трио на Amaranthe – Еlize Ryd, Jake E Berg и Andy Solvestrom. Заслужава си да се отбележи симфоничния баланс – за разлика от все повечето банди, падащи в капана на пренаситените оркестрации (Freedom Call, Fairyland, а вече и Nightwish) за сметка на ролята на музикантите в състава, Dragonland не прекаляват с излишното захаросване и ни завещават цяла съкровищница от блестящи струнно-клавишни сола. И като за капак на всичко, полировката на звука е дело на датския гуру Jacob Hansen, а визуалното оформление на диска е изпипано в най-малки подробности от илюстраторите на полския RPG хит “The Witcher”, превръщайки пакета в достойно претежание за всеки пауър/фолк/фентъзи фен.

“Under the Grey Banner” е пример за албум, написан от музиканти, твърдо решени да следват упорито творческия си път, но и винаги успяващи да звучат интересно, зарибително и по своему искрени. Както стана ясно, г-н Morck трудно може да бъде обвинен в себична повтаряемост или липса на хъс и идеи, така че ако ви се слуша нещо занимателно, но може би леко позабравено или нарочно избягвано напоследък, Dragonland с радост ще ви упътят.