Както всички знаят, в България издаването на нов метъл албум винаги е събитие, което трябва да се отбележи. Именно заради това реюниънът на шуменските олдскуул трашъри Ira Deum даде повод за радост на не един ценител на българската ъндърграунд музика. Уви, нещата не се развиха така, както бяха предвидени и албумът няма да се появи на физически носител. Българската природа отново се прояви – оказа се, че групата е била измамена от мениджъра си Искрен Стоянов Иванов, който ги е излъгал и си присвоил парите. Смешни са твърденията на въпросната личност, че дисковете последно са били оставени в Speedy, а там всъщност никога не са били. Още по-странно е, че групата се отказа да се бори с него толкова лесно и остави всичко така, а албумът беше пуснат за безплатно сваляне на фейсбук страницата им.

Макар и главната ни цел да е представяне на музиката в албума, която тук наистина си заслужава вниманието, нямаше как да не споменем и криминалните случки покрай него, които със сигурност почерниха съдбата му. Без да е сладникаво мелодичен и да запазва олдскуул корените си, “Demoratoria Irae - Back In Dark Ages” е най-силният български траш албум, който сме чували от “Divide et Impera” на Symbolic, при все че е доста по-суров от него. Музикално записът наследява първичността и енергията на старите им издания, като междувременно разчупва рамките с чести смени на темпото, повече китарни сола и някои интересни и нетипични идеи, например хоровото пеене в “Meaning Of Life” (към която е заснет и видеоклип), лирически посветена на инквизицията; бруталните бластбийтове в социално-ангажираната “A Quitely Normal Human Nightmare /T.E.R.H.G.O./”, които повече биха отивали на дет метъл банда, или странното полу-ориенталско интро на “Forbidden Infinity”. Ритъм секцията очевидно е силно повлияна от средното творчество на Death, със силно изявени бас линии, докато вокалите на Sir Fox са ниски, агресивни и зловещи. Несъмнено кулминацията обаче представляват изключително иновативният трибют към класаците Judas Priest и Dio под формата на композициите “Breaking The What” и “Egypt & Hell” (в която има заигравки не само с “Egypt”, но и с много други песни, в които е участвал покойния Ronnie James Dio), а те, вероятно за тяхно собствено добро, звучат почти неразпознаваемo под аранжимента на Ira Deum.

Нека спасим този качествен албум от изгнание! Нека той не бъде лесно забравен и нека не оставяме нещата да стоят по този “български” начин. Всеки, който иска да си изтегли албума, може да го направи на фейсбук страницата на групата, където на ценителите е предоставена опция и да подпомогнат със сума, въведена по банков път.