Dream Theater са най-голямата и популярна прогресив банда на света. Факт, който нито един хейтър или маниак не може да оспори. Това предполага и масова дисекция от страна на медиите на всяка следваща тяхна творба. Затова ние няма да се впускаме в дълбоки композиционни анализи, тъй като те така или иначе вече са направени от хиляди журналисти и фенове. Просто ще предложим няколко субективни мнения, които да опишат албума за все още непросветените. Другите със сигурност знаят какво да очакват и какво ще чуят.

“A Dramatic Turn of Events” е албум-завръщане, защото е в пъти по-убедителен от последните тави на Театралите. Това се дължи главно и на освобождаването от оковите на композиторската “муза” на Mike Portnoy, която очевидно ги дърпаше в грешната посока. Именно липсата на неговия твърд глас сякаш е дала възможността на Petrucci, Rudess, LaBrie и дори Myung (!!!) да върнат групата на правилното й място, с правилното звучене. Mike Mangini няма пръст в композиционния процес, тъй като албумът е бил написан още преди присъединяването му.

“A Dramatic Turn of Events” не е завръщане към корените! На доста места ще прочетете противното, но албумът събира всички съставки, които правят Dream Theater толкова иконични, и то не само от деветдесетарските им творби. “Build Me Up, Break Me Down” съвсем спокойно би се вписала в “Octavarium” или “Systematic Chaos” с модерните си закачки, ефекти и електронни бийтове. “Lost Not Forgotten” също би звучала на място в “Train Of Thought” с металните си режещи рифове.

“A Dramatic Turn of Events” не прилича на “Images And Words”! Точно това прави “драматичното” откровение на Portnoy относно преразказването на стари мотиви от класиката истински смешно и абсурдно. Единственото общо е двойката “Far From Heaven” + “Breaking All Illusions” = “Wait fоr Sleep” + “Learning to Live” и то ЕДИНСТВЕНО в структурно отношение.

В “A Dramatic Turn of Events” няма слаба песен! Дори баладите, които бяха един от основните проблеми в последните творби на прогресарите, тук стоят убедително и силно. “This is the Life” е страхотно земна песен с изключително ценен текст, а “Far From Heaven” и “Beneath the Surface” са меланхолични бижута, изпълнени емоционално и искрено от James LaBrie.

“A Dramatic Turn of Events” не дава повод на бандата да зареже кило-мега-гига-тера виртуозните и технични моменти, но тук всeки от тях тежи на мястото си и е точно премерен, за да не досади на музикалния ценител.

“A Dramatic Turn of Events” е преди всичко албум за феновете на тази музика. Тези, които винаги са мразели Dream Theater, няма да променят мнението си и сега, но американците си остават най-голямата прогресив метъл банда в света и без тяхнта подкрепа.