Руската сцена винаги е била съкровищница за ценителите на качествената метъл музика, а Аркона са една от малкото банди, които наистина успяват в световен мащаб. Дали това се случва благодарение на атрактивния им фолк метъл или на трудолюбието и късмета, ще прецените вие. По-важното е, че те са отново тук със силна творба, която ще напълни очите на всички любители на фолк метъла със сълзи от радост. “Слово” заварва Маша и компания да разчупват вече оформения си стил с доста повече симфонични и фолклорни елементи, което допринася за голямото разнообразие в тавата. Най-добрата продукция до момента е дело на нея и Сергей, като музикантите са балансирали звука оптимално. Разнообразието от фолклорни инструменти както винаги е голямо: дайре, балалайка, гайда, сопилка, жалейка, хърди-гърди, цигулка, цимбал, гусли. Признайте си, че някои дори не сте ги и чували! Оркестърът и хорът допълват звученето с неземна епичност, превръщаща музиката в подобие на филмов саундтрак.

Интрото “Азъ” дава симфонично фолклорно начало, докато отварящото “Аркаим” отдава почит на загадъчния древноарийски град, наричан също “градът на слънцето”. Разчупената структура и перфектния баланс между екстремно и мелодично правят впечатление веднага, а вокалите на Маша са както винаги впечатляващи. Агресивната “Больно мне” се занимава с вечно актуалната тема за унищожението на природата. Суровата сила на музиката ни отвежда през различни епохи и загадъчни и красиви картини, докато канските ревове на Маша не ни запратят в тотално противоположната посока. “Леший” предава легендата за горския дух с традиционно руски фолклорни заигравки, а ритуалната и зловеща “Заклятье” сякаш призовава всички древни божества да пометат земята със забравената си мощ – идея, продължена и в “Предок”, в която лирическият герой се обръща за помощ към духовете на предците си. Най-екстремната песен в албума - “Никогда”, рисува военни картини и същевременно съдържа позитивното послание, че народните традиции ще продължат да се предават от поколение на поколение и нациите ще се запазят, независимо от жертвите и териториалните промени. Тъжната картина на вечното чакане на съпругата на войн е представена в акустичната балада “Там, за туманами”. Както знаем, всеки край е ново начало и това си проличава ясно и в идеологията на Аркона – след смъртта идва ново рождение на спасител в “Потомок”. Заглавното парче пък отдава почит на силата на словото – според руските националисти, със словото може да говориш с боговете, с природата, с народа; с думите може да убиваш и да спасяваш. Минорната “Одна” представя самотната обстановка на това никой да не споделя националните и езическите ти разбирания, но завършва с надеждата, че нещата ще се променят и “истинските” хора ще се завърнат. Втората акустична балада - “Во моем садочке…”, рисува образа на майката, разказваща тъжната си история на реката и поставяща въпроса за абсурда на една война и това да изпратиш сина си на сигурна смърт. И за да не стане атмосферата прекалено тежка, руските фолклористи решават да ни разведрят с купонджийската “Стенка на стенку”, позната ни от издаденото наскоро EP. Песента описва забавлението на древните славяни, което днес може да се разшифрова като юмручен бой вместо старите традиции в чест на Перун. Закриващата “Зимушка” e кавър на традиционна сибирска композиция, а като специални гости с вокалите си се включват Татьяна Наришкина и Дарьяна Антипова, подвизаващи се също в етно групата “Ведан Колод”.

С новия си албум руските величия от Аркона правят поредна крачка към националното фолк господство, а “Слово” съвсем спокойно може да се превърне в парадигма за бъдещите поколения.