Норвегия никога не се е славила като ложа на прогресив обществото. Освен Circus Maximus, In Vain, Green Incarnation, Winds, Communic и Conception, студената страна така и не успя да се запише в историята на този толкова почитан стил. През последните години списъкът продължава да се разширява и Leprous са поредната банда, която упорито се опитва да си проправи път сред множеството. Да, но те са различни. Различни с широкия спектър от влияния, който попиват и с уникалния си и неподражаем финален резултат. Новото, трето отроче на скандинавците - “Bilateral”, може да се похвали не само с интересната обложка, дело на Jeff Jordan, известен с уникалните си картини за The Mars Volta. Бандата е решила да промени стила си и множествените екстремни влияния, оприличаващи ги на титаните Opeth, са почти изчезнали, като фрагменти от тях откриваме единствено в “Thorn” и “Waste of Air”. Гласът на Einar Solberg е претърпял развитие и сегашната му бленда e микс между Freddie Mercury и Ihsahn. Останалите музиканти също се представят на високо ниво, доказвайки, че естественият прогрес невинаги се изразява чрез петминутни сола. Това, което прави Leprous толкова различни от масата, е артистичният им подход и задължителната щипка лудост.
“Bilateral” дава начало на албума, подсказвайки ни какво ни очаква в следващия час. В кратките четири минути Leprous са вместили много мелодии и музика, което прави албума от самото начало доста костелив орех. Вниквайки в дълбините обаче се натъкваме на много красиви детайли и всичко добива смисъл. Определено не говорим за хаотично нахвърляни елементи – всеки един звук си има своето предназначение. “Forced Entry” ни хвърля още по-надълбоко с хилядите си сюрреалистични трансформации. Дълбокото безпокойство и напрежение се крие под повърхността, докато не пробие в момент на безумна истерия. “Restless” е сред по-лесносмилаемите песни в тавата заради праволинейността си и лесно запомнящия се припев. Под звуците на заплашителна сирена, “Thorn” се развива до една от най-мрачните композиции тук. Тромпетното соло добавя към авангардността на бандата, а гост участието на императорската икона Ihsahn е още един плюс в полза на младоците. Шизофреничната меланхолия в “Mb. Indifferentia” е пуснала корени още в седемдесетарския прогресив рок (с Pink Floyd ориентация) и със сигурност е една от най-силните песни на бандата. “Waste of Air” е най-агресивното късче музика, което може да чуете в “Bilateral”, а уникалните клавири ще ви запратят директно в друга вселена. “Mediocrity Wins” се докосва до една съвсем различна атмосфера, която трудно би я превърнала във фаворит, но пък може да се похвали с невероятен припев. “Cryptogenic Desires” е “хитът” на албума, а също и най-мелодичната и директна песен, чиято наивност увлича неусетно до припяване, а припевът дори напомня на Queen. “Acquired Taste” е втората балада в албума, но в никакъв случай не бихме могли да я наречем спокойна или отпускаща. “Painful Detour” поставя край със сложната си разчупена структура, но е и възможно най-достойния финал за един толкова нетипичен албум, обърнал гръб на установените норми.
Бъдещето на прогресив метъла се крие именно в албуми като “Bilateral” и банди като Leprous, които е доста вероятно да се превърнат в следващите прогресив гиганти с по-добра рекламна дистрибуция и късмет. Отделете нужното внимание, време и търпение на албума и ви гарантирам, че ще разберете за какво говоря.
