Ревюта
Група: Falloch
Албум: Where Distant Spirits Remain
Автор: Sharon
Август, 2011

 

Falloch е първи проект на Andy Marshall и Scott McLean - шотландци с достатъчно смелост, за да облекат голата си философия в музика. Скромното им наглед начинание доказва, че реалността често се оказва измамна – дебютът “Where Distant Spirits Remain” е всичко друго, но не и остатъчен продукт на сивкав и безжизнен материал. Дали заради липсата на договор с лейбъл по време на записите или не особено пробивната музикална история на родината си, те са дали всичко от себе си, създавайки съкровище, готово да се нареди в колекцията на най-успешните и в случая неочаквано силни дебюти за годината.

Наличният брилянт е нешлифован, но самоделната продукция работи на пълни обороти в позва на шотландците. По-суровият и необлагороден звук пасва идеално на седемте пиеси, посветени както на заобикалящата, така и на собствената ни човешка природа с всичките й недостатъци. Именно в тях обаче Falloch откриват красотата, вдъхновила опуса им. Въпреки че черпят идеи от майстори като Agalloch и Alcest, момчетата се стремят към стил, намекващ за бъдещ висш пилотаж в областта на атмосферичната музика, фолка и пост-рока.

Конструкцията на записа се крепи върху четири основни “носещи колони” - десетминутни постановки, разделени от ефирни интерлюдии. Внезапно впечатление оказват чистите вокали в стила на братята Cavanagh в късните Anathema, а акустичните китари и натурални звуци като бриз и пенливи вълни придават искрица живот на картината със задушевна музика. Идилията се “нарушава” единствено от екстаз от плътни рифове и приглушени крясъци за цвят. Кратки песнопения за любителите на женските вокали красят “Where We Believe”, интерлюдията “Horizons” рисува приказни пейзажи под звуците на тъпани и флейти, характерни за ню ейджа; “The Carrying Light” гали сетивата с хармонии от струнни и клавишни инструменти, съчетани в перфектен унисон, достигащ апогея си в “To Walk Amongst the Dead”. Финалът “Solace” оставя слушателите във властта на меланхолията, докато музикантите подписват творбата си с eдин последен пасаж на пиано...

...с което отшумява участието и на най-специалния им гост - “Where Distant Spirits Remain” съчетава цялата Красота, поканена от шотландците в един албум, подвластен изцяло на силата й. От първия до последния звуков детайл и дори самата обложка няма съмнение, че Falloch са отворили широко сърцата си за нея и са склонни да я споделят с всеки, готов да се докосне до музика, намираща се близо до божественото съвършенство.

« Обратно
Коментари   Коментирай!