Защо? Това е единственият логичен въпрос, който може да си зададеш след слушането на новия албум на някогашните пауър метъл класици Edguy, надеждно озаглавен “Age of the Joker” и сякаш препращащ към златната им ера. Защо Tobias Sammet разваля изграденото с толкова труд име на всичко, до което се докосне напоследък? Нима не осъзнава, че по този начин обръща гръб на феновете, които са го боготворили толкова години наред? Сякаш не му стигаше превръщането на оригиналната пауър метъл опера Avantasia в мелодичен рок мюзикъл, ами започна да пренася същото звучене и в Edguy. Дали пък не се случи обратното? Реално погледнато, “Age of the Joker” не се различава почти с нищо от “The Wicked Symphony” и “Angel of Babylon”. Нормално ли е това? Не говорим ли за две различни банди? До последно се надявах Tobi да забрави за егото си и да осъзнае и поправи грешката, която допусна през последните години. За съжаление, комерсиалният успех му оказва все по-негативно влияние и той започва да залага на печелившата и елементарна формула. По-лошото е, че г-н Sammet явно е повярвал, че ще ни залъже с дълги и “прогресивни” композиции, които всъщност представляват “накриво застопорени дъски, взети от различни огради”. С най-голямо уважение към него, но феновете не са глухи и могат безпроблемно да направят разлика между предоставения разреден мелодичен рок и вилнеещата сила в “Theater of Salvation” и “Mandrake”.

Жалко за хубавите припеви, които други групи биха превърнали в безкомпромисни химни, но звучащи в Edguy като единствената добре измислена съставка. Това се отнася най-вече за “Robin Hood”, “Pandora’s Box”, “Faces in The Darkness” и “Behind the Gates to Midnight World” (хубави мотиви и мрачна атмосфера, но далеч не задоволителни). “Nobody’s Hero”, “Fire On The Downline и “Every Night Without You” (някой да напомни на Tobias, че времето на глем рока отмина) пък са възможно най-клишираните и шаблонни песни, които немците можеха да запишат на сегашния етап. И все пак, за да може “Age of the Joker” поне малко да се отличава от “Tinnitus Sanctus”, хитреците са решили да включат разни “оригинални” мотиви като кънтрито и тексаския акцент в “Pandora’s Box”. “Rock of Chasel” е симпатична композиция, която разчупва леко тегавината с фолклорните си заигравки, но в никакъв случай не отговаря на очакваната класа. Текстът на клавишно ориентираната “Two Out Of Seven” може да се опише само с две думи – безумие и изчерпаност. Освен всичко това, Edguy са решили, че трябва да забързат малко темпото (защо пък?!) и да запишат песен, която да удари старите фенове възможно най-болезнено – “The Arcane Guild” звучи като извадена от “Mandrake” и сякаш учтиво ни показва среден пръст, показвайки, че те все пак го могат, но не искат. Повече от нормално е след такъв подход да се чувстваш обиден и измамен от идолите си, защото това не е правилното и подходящо отношение. Технически погледнато, записът е изпипан и продукцията на Sascha Paeth е безкомпромисна, но това едва ли изненадва някого, при положение че групата от доста време е във “висшата лига”.

“Age of the Joker” е тъжен албум, отразяващ тоталното дъно, което една група от талантливи музиканти може да достигне и най-вероятно ще бъде и повратната точка за много фенове, които окончателно ще обърнат гръб на някогашните си любимци. RIP Edguy!