След около 15 години на сцената, Draconian държат позицията на един от водещите готик дуум състави, съчетали успешно нежни женски вокали с гробовни детаджийски ревове – бреме, поето от плещите на вече “покойните” Theatre of Tragedy и усъвършенствано от шведите до степен на гениална емоционалност. Достъпната мелодика, която винаги е въряла ръка за ръка с всеки албум на Anders Jacobsson, Lisa Johansson и компания, преди три години полира до блясък облика на мрачната им перла “Turning Season Within”, чийто наследник днес е налице и по правило носи със себе си много музика и обещания за поредната ударна доза меланхолия.

“A Rose for the Apocalypse” е заглавие, което най-точно описва творчеството на шведите. През непрогледния мрак и погребалните маршове на ранните творби, до кристално изведената мелодичност на наследилите ги опуси, Draconian залагат на многопластови композиции и артистизъм, достойни да се превърнат в последните лъчи на надежда за човечеството преди сетния му ден. Вездесъщото чувство на обреченост придобива зловеща форма и звук, обвивайки целия запис в хладната си, мъртвешки ледена прегръдка. Самото същество на албума е пропито с прочувствените текстове на Anders, отново вдъхновени от творчеството на класици на Романтизма като Уилям Блейк и Джон Кийтс. За разлика от “Turning Season Within” обаче, музиката на актуалната тава далеч не е толкова вървежна и запомняща се - бандата е запазила мелодичната подложка, но фокусът е насочен към по-нетипична рифова структура, характерна за групи като October Tide и ранните Katatonia. Ударните китарни и ритъм секции в откриващата “The Drowning Age” са увенчани от блестяща певческа постановка в духа на най-добрите вокални майстори в жанра, а депресивните ритми и дуети между ангелския глас на Lisa и тъмната й половинка Anders безмилостно щурмуват слушателите в мрачната ода “Elysian Night” и “Dead World Assembly”, издържана в духа на класиците Tristania. По-типичните “The Last Hour of Ancient Sunlight” и “End of the Rope” са контраатакувани от експерименталната “The Quiet Storm” и монументалните рифове на “The Death of Hours”. Яростните крясъци на Anders, акомпанирани от нежно соло на цигулка в бонуса “Wall of Sighs” се вплитат в кресчендо над инструментал, сякаш взет от последния албум на Paradise Lost и извайват една от най-изящните композиции, писани някога от Draconian, както и най-силната закриваща пиеса в творчеството им въобще.

Няма по-подходящ подарък от един добър (или повече от добър) албум на любимата група. Затова и ценителите на истинската красота, или поне тази, струяща от всеки един звук в творчеството на Draconian, не би трябвало да имат повод за недоволство. “A Rose for the Apocalypse” е подходящ за всеки, готов да се опълчи на жежкия летен мор с неговата пълна противоположност – студената, последна ласка на Смъртта, чиито законни предвестници са Draconian.