Повечето талантливи хора в областта на изкуството безспорно имат своите странности, но почитателите им или се възхищават на тяхната естествена екстравагантност, или свикват с нея, за да я харесат в течение на по-дълъг времеви период. Тук обаче нещата са различни. Това е за шизофрения, за взимане на дрога в гигантски количества, за насилие над личности, “подбрани” на абсолютно случаен принцип; за автоагресия, самоубийствени наклонности (кълцане на вени, скачане от мостове... хероин...); интимничене с представители на същия пол (?!); консумация на урина по време на секс и все феномени, които меко казано влизат в разрез с нормалното. Уникалният, твърде отличителен имидж на Niklas Kvarforth премина през няколко етапа на “развитие”, оставайки залостен между стените на маниакалната депресия. Тя е единствената константа при него и в музиката на Shining. Niklas и депресията са като малкото безпомощно момченце и здраво сграбчилия го педофил – болката трябва да свърши скоро, но сякаш продължава вечно.

Такъв е изкривеният свят на Shining. Такъв е и новият им, седми студиен албум, “Fodd Forlorare”: задушаващо потискаща изповед за страданието, загубата на нормален разсъдък и саморазрухата. За добро или зло, шведите попадат в творческия застой на своята депресия; записът едновременно звучи като предходните два и натрапчиво търси нова посока. Но това бе логичното продължение за бандата. В края на краищата, всяко такова (ясно изразено) отклонение от нормите води до неизбежен застой както в креативен, така и в личен план. Shining опитват да намерят баланс между перфектната продукция и своя автентичен саунд, като резултатът е до голяма степен объркващ. Старата формула не кореспондира с новите елементи. Чистите вокали доставят съвсем ново усещане в композициите и докато тези напеви се вписват в един или два мотива, цялостното им внушение остава разнежено и неподходящо, още повече когато Kvarforth вече е демонстрирал смазващо присъствие с басовите си изпълнения в шедьовъра “Halmstad”.

“Fodd Forlorare” не е лош албум. Той просто е комерсиален. Най–вероятно ще намери отклик в определен кръг от разстроени момиченца, които са решили, че техните проблеми са от огромна важност за бъдещето на света по същия начин, по който (очевидно) тече мисловният поток на фронтмена. В това, разбира се, няма нищо лошо. Лошото е, че откликът им ще бъде мимолетен – точно до този момент, когато разберат що за самосъжаляващ се изрод-психопат води групата. Защото при комерсиалния продукт е така – музиката остава на заден план за сметка на имиджа и скандалния елемент. Къде е онази атмосфера? Вероятно в следващия емоционално натоварен блек-дуум-рок хибрид на Shining.