Ревюта
Група: Rhapsody of Fire
Албум: From Chaos to Eternity
Автор: Warrior Of Ice
Май, 2011

 

Винаги са се брояли на пръсти съставите, чиито експерименти и артистични метаморфози тласкат дадена музикална сцена към възход и развитие. Макар напоследък пауър метълът да се превърна в един най-клишираните и обрасли с плява стилове, Rhapsody отдавна надскочиха познатите му граници, за да създадат нещо ново, безподобно и красиво. Нещо, което ще остане в историята, за да вдъхновява слушатели и музиканти за десетилетия напред.

Новото дългосвирещо геройство идва само година след изумителния “The Frozen Tears of Angels”, но в него не просто липсва и помен от умора или изчерпване – тъкмо напротив, ставаме свидетели на най-големия скок в авторския прогрес на момчетата, които никога не са звучали толкова многообразно, енергично и целеустремено, без това да е за сметка на така характерната картинност на музиката им. “From Chaos To Eternity” може да не е най-хомогенният им албум, но чисто музикантски той е най-високото постижение в италианския метъл до момента. При все че отдавна комбинират всевъзможни влияния в записите си, тук Rhapsody достигат ултимативна разгърнатост и свобода на фразата. Luca Turilli продължава вълната от виртуозни изстъпления, която отприщи в предходния албум, а най-новото попълнение – американският майстор Tom Hess – допълнително допринася за превръщането на новия опус в най-китарно доминирания такъв в дискографията на бандата. Настъпателната рифовка, плътният звук и мощната ритъм секция създават усещането за кулминация на дълго натрупвало се напрежение. Това впечатление допълва и Fabio Lione с поредна порция неземни вокали, повече от всякога белязани от агресия и гибелни обертонове, а Alex Holzwarth дори вмъква бластбийтове – похват, който за пръв път чуваме от Rhapsody. Резултатът от всичко това е една съвършена творба, притежаваща изобилие от изразителност, емоция и техническа завършеност, каквото може да има само в един истински шедьовър.

Кратката, неспокойна интродукция “Ad Infinitum” успешно натрапва чувството за непосредствено надвиснала опасност, което прелива и в едноименната пиеса. Тя на свой ред посреща слушателя с вече споменатия силен акцент върху музикантското начало - разчупени постройки, смени в ритъма и първокласно свирене. Още тук откриваме, че пищната симфоничност, която винаги е била сред най-силните и разпознаваеми черти на тандема Turilli/Staropoli, отново отстъпва пред нахлуващата на талази мрачна метална експресия. Далеч по-директната “Tempesta Di Fuoco” обгръща слуха с ураган от мелодични арпежи, двукасов устрем и изключително грабващ припев, докато “Ghosts Of Forgotten Worlds” добавя към формирания дотук пейзаж онзи оригинален прогресив привкус, който малко или много присъстваше в творчеството на бандата през последните десет години. Разнообразие сред китарната вакханалия внася изящната симфонична балада “Anima Perduta”, която по модела на “Lamento Eroico” е изградена около вълшебния глас на фронтмена, обграден от клавирен съпровод и уместна хорова подплата. Плътни клавирни оркестрации и мощна китарна работа формират подчертано агресивния изказ на “Aeons Of Raging Darkness”, наблягащ на напрегнат пауър/прог и достигащ почти до нюскуул блек в припева. Fabio е безспорният герой и тук, като демонстрира талант с поредица от чудовищни трансформации, за да изгради най-ударното парче в тавата. Следва поредният ярък контраст с “I Belong to the Stars”, чието величествено, елегично изложение спокойно може да съперничи с най-красивите арии на италианските класически майстори. Могъщи хорови напеви, отлични китарно-синтезаторни дуели и разкошни вокални партии се съчетават в едно епично повествование, каквото само Luca и Alex са способни да съчинят. “Tornado” изненадва с богатство от малки детайли и бележи моментно завръщане към присъщата за старите дни приповдигната патетика, най-вече благодарение на заредения с позитивизъм рефрен. Закриващата епопея “Heroes of the Waterfalls’ Kingdom” още на първо прослушване се доказва като една от най-грандиозните и завладяващи композиции на състава досега. От игривото фолклорно въведение на роден италиански, през бясното пауър метъл препускане и умопомрачителния припев, до апокалиптичните оркестрации и брилянтния наратив на огромния Christopher Lee, придаващи автентично саундтраково внушение, Rhapsody създават феерия, която трудно може да се опише. Със заглъхването на финалната ефирна мелодия на оркестъра идва и краят на втората епоха за групата; на една приказна сага, обединила четири албума в едно разнолико, но и монолитно изваяние. За онези, които са съпреживявали подвизите и паденията на въображаемите герои на Luca, остава да ги изпратят с малко тъга и с надеждата, че някога някъде отново ще срещнат тези благородни образи, намерили съдбата си сред яростта на бурята и трясъка на стомана.

Някои елементи са във вечно движение, а други никога не се променят. За 15 години Rhapsody не спряха да усъвършенстват уменията си и да разширяват звученето си, но винаги знаехме, че можем да очакваме от тях искрено, гениално, разтърсващо изкуство. Каквото и преображение да настъпи след този вододел, който “From Chaos To Eternity” безспорно представлява, посоката им е сигурна – все нагоре. Или както бе казал големият Анджей Сапковски, нещо свършва, но друго тепърва започва...

« Обратно
Коментари   Коментирай!