Четири години. Толкова време беше нужно на Benighted, за да издадат дългоочаквания си шести албум. Задачата, която си поставиха, беше много трудна – да надминат безгрешния “Icon”, с който, до известна степен, израстнаха, и който им отвори врати към по-широка аудиория от музикални инвалиди. И по дяволите, те постигат сериозен успех в това начинание!
“Asylum Cave” не само е най-доброто нещо, което французите са издавали, но и по перфектен начин успява да дефинира звука на бандата. Още повече, че толкова изтрещяла работа не съм слушал от половин година, ако не и повече. Доста по-усложнен откъм слушане е от предходния, но започнете ли, “Asylum Cave” е като наркотик – пристрастявате се към него! Музиката е много разнообразна, а повторенията от композиционна гледна точка са редуцирани до нула.
Французите поставят сериозен акцент върху техниката, така нехарактерна за стила им, който е нещо средно между мазен брутален дет метъл, грайндкор и деткор, сиреч - свинщина. Трябва да се отчете и силното влияние, което оказват барабаните в този запис, чиито партитури са наредени с прецизността на дръм машина. В случая това е извънземният Кikou, дънил в Disavowed, с неговите шизофренични темпо смени и усложнени фигури.
Насред назлобения до крайност инструментал се прокрадват изтънчени сола (“Asylum Cave”), които се вкарват един свеж нюанс в музиката на Benighted. Дори и рап мотивите, заченати в “Icon”, присъстват тук (“Drowning”). Вокалите от типа “какво по дяволите чуват ушите ми” като цяло обаче са най-доброто нещо на диска. Ей богу, толкова разнообразни звуци, произведени от човек, не съм слушал на едно място. Не само че Truch успява да изкара поне три-четири различни вида грухтежи и животноподобни стенания, но и ги изплюва на един дъх! Удивително!
Лее се стомашен сок, хвърчат накрайници, душевно болни с памперси тичат наляво-надясно и разправят колко смърди, това е “Asylum Cave” – лудница. В подобна насока са ориентирани и текстовете на групата. В случай, че това не е достатъчно, лимитираното издание на албума предлага много качествен кавър на Nasum – съвременен Benighted-ски прочит на “Wrath”. За което само адмирации. Песента “Fritzl” пък, както самото заглавие предполага, е посветена на откачалката Josef Fritzl, който в продължение на 24 години държал първородната си дъщеря затворена в мазе, където редовно я изнасилвал, физически малтретирал и сексуално унижавал.
Каквото и да се каже за “Asylum Cave”, все ще е малко. Свинщината е налице, албумът е много динамичен, написан с чувство за мелодия, с анаболен, стерилен звук – перфектният пример как трябва да звучи един съвременен дет метъл албум.
Препоръчително е наличието на родителски контрол при слушане. Важно е да се отбележи, че е възможно “Asylum Cave” да предизвика болести като ушни червеи, гъбични инфекции най-вече по слуховите пътища (за лечението им може да се използват противогъбични лекарства и кремове) или нощно напикаване.
