Ревюта
Група: Nocturnal Rites
Албум: Phoenix
Автор: Warrior Of Ice
Август, 2017

Заслужено или не, много шведски пауър метъл банди от 90-те години останаха в сянката на именитите си сънародници HammerFall. В случая на Nocturnal Rites, това определено не бе поради липса на талант. Напротив, в продължение на повече от десетилетие те така и не предложиха посредствен албум – и така до появата на противоречивия “The 8th Sin”, в който грабващият мелодичен метъл изненадващо отстъпи пред радио-ориентиран хард рок.

Десет години след въпросното разочарование, квинтетът се завръща ако не във върхова форма, то поне в такава, която да оправдае издаването на нов студиен запис. Продължителното отсъствие от сцената се е отразило благотворно на вдъхновението на състава и “Phoenix” наследява голяма част от чертите, превърнали “Afterlife” и “Shadowland” в ъндърграунд класики: динамичен ритъм, майсторска китарна работа и изобилие от запомнящи се мелодии. Същевременно са налице шлифованата продукция и достъпността на “Grand Illusion”, като съчетанието между двете начала ражда едновременно модерен и мощен звук.

Още откриващия сингъл “A Heart as Black as Coal” ни уверява, че сме в познати води и опасни течения не се очакват. Разпознаваемият, отработен глас на Jonny Lindqvist отново диктува настроението в песните, докато на соло китара за пръв път се изявява изключителният Per Nilsson (познат ни от Scar Symmetry, Zierler и още един вагон банди). При все че повечето композиции се движат около средното темпо и не изпъкват с особена агресия, те не страдат от идейните дефицити на предходния запис и лесно се загнездват в съзнанието. Всяка от тях носи хитов потенциал – от приятно оркестрираните “Before We Waste Away” и “The Ghost Inside Me” през повлияната от Kamelot “The Poisonous Seed” до закриващите лайв химни “Nothing Can Break Me” и “Welcome to the End”.

В крайна сметка, Nocturnal Rites се разписват с един солиден труд, който има с какво да зарадва както заклетите им почитатели, така и феновете на европейския пауър метъл като цяло. Макар и не толкова суров и иновативен, колкото ранните им творби, “Phoenix” звучи адекватно спрямо епохата си и ясно заявява намерението на своите създатели да се завърнат сред големите имена в жанра.

« Обратно
Коментари   Коментирай!